7 ное 2020

Теренните видеозаписи на традиционни обреди, музика и танц в България и развоят на българската музикална фолклористика между 1954 и 1965

Автор проф. д-р Горица Найденова от сектор Музика

Към проблемнотематичен модул Изкуството през периода на социализма

Предложеният планов проект е (донякъде) логично продължение както на досегашната ми работа, така и на една вече трайно установила се линия в работата на нашата Изследователска група в посока към описването, систематизирането и популяризирането на документи (досега – звукови) от Музикалнофолклорния ни архив.
Същевременно този проект ще внесе нов момент в тази тенденция, защото след подробното проучване върху началото на теренните звукозаписи в България (в текстовете на Венцислав Димов) и за основните посоки в първите десетилетия на този тип теренна работа (тук вече – и в моите проекти) той ще се обърне към въпроса за първите стъпки в теренното видеодокументиране на музикален, танцов и обреден фолклор.
Темата е неразработвана досега въпреки вече немалкото текстове, посветени на историята на музикалната ни фолклористика. Същевременно тя се оказва и изключително актуална, дори належаща. Обществените очаквания към разкриването на нашия видеоархив са огромни в този момент, когато по много причини интересът към съхранявания в архивите фолклор набъбва неимоверно.
След дългогодишната липса на достъп до кинолентите в Музикалнофолклорния архив може би най-сетне сме на прага на тяхното дигитализиране, а оттам и на проучването, описването и извеждането им в публичното пространство чрез вписването им в интернет достъпна база данни. При добро стечение на обстоятелствата това би трябвало да се случи след доставянето на планирания видеоскенер по проекта „Културното наследство в архивите на ИИИзк: интерактивна карта на изкуствата в България“, подпроект в рамките на консорциума „Изграждане и развитие на център за върхови постижения „Наследство БГ“.  Може да се каже, че работата по този проект ще подпомага и съпътства работата ми по големия проект, без да я изчерпва.
Доколкото нашият видеоархив няколко пъти е губил хартиените си материали (за разлика от фоноархива, информацията за който се съдържа в хартиения масив), то данните за него ще трябва да бъдат извличани а) от административни документи и отчети за командировки, които би трябвало да се съхраняват в административния архив на Института за музика; б) от съдържанието на самите киноленти, което ще бъде разкривано в процеса на реставрирането и дигитализирането им. В помощ на изследването ще бъде и цялостната инвентаризация на този фонд, проведена през 2016 година, докладът от която представлява пълна дигитализация на цялата налична в нашия архив информация относно кинолентите. Важни ще бъдат и данните, които могат да се извлекат от публикациите на фолклористите върху заснетите от тях материали.
Освен научно-приложната страна на проекта в него тлеят и немалко историко-теоретични проблеми. На този етап като основен бих извела въпроса за съотношението между видео- и звукозаписите в теренната работа, както и за това как първите въздействат върху вторите или как се свързват с тях в архива. Други въпроси, които биха могли да възникнат, са тези за личните стилове на теренистите (в разглеждания период протагонистите на теренните видеозаписи са Райна Кацарова и Анна Илиева), съществуването на предварителни стратегии в теренната работа, както и поставянето на тази теренна дейност в контекста на общото развитие на музикалната фолклористика (чийто център в онези години е безспорно Институтът за музика), нейните доминанти, зададените ѝ директиви и т.н.
Доколкото проектът ще изисква комплексна обработка на архивните материали, то в него по необходимост ще бъдат въвлечени всички специалисти от ННЦОКН, работещи в Музикалнофолклорния архив. Нека напомня, че освен реставрацията и дигитализацията на кинолентите (изискващи участието на Светла Нейкова и евентуално Вили Михайлов), записваният към тях звук на магнетофонни ленти също ще трябва да бъде идентифициран, дигитализиран и описан (което налага включването на Мария Кумичин и Бистра Михайлова), след което картината и звукът ще трябва да бъдат синхронизирани (и тук необходим ще е Алекс Нушев).
Продуктът от проекта (извън дигитализираните, описани и подготвени за предоставяне на ползватели или за качване като метаданни и кратки откъси в предвидените по „Наследство БГ“ бази данни) ще бъде издание, подобно на вече осъщественото за Елена Стоин и предстоящото за Иван Качулев. То ще включва теоретичен текст и DVD със селектирани откъси от най-ранните теренни видеозаписи в нашия архив. По този начин се надявам да бъде ознаменуван възстановеният след повече от 30 години достъп до тези документи.  
Проектът е със срок от три години и работата по него не изисква допълнително финансиране. Логично е да бъде включен в модула „Дигитализиране и архивиране на културното наследство“. Доколкото е възможно да се прогнозират дейностите по него, то първата година ще е подготвителна 1) по отношение на началото на процесите на реставрация и дигитализация на кинолентите и 2) на събиране на съществуващата информация в други архиви и в публикации. През втората година акцентът ще бъде върху идентифицирането на дигитализираните видеозаписи, разкриването на звука към тях и синхронизирането на звук и видео. Третата година ще бъде посветена на селектиране на част от видеозаписите и изписване на теоретичния текст за бъдещото издание.
Междинните резултати и от приложната, и от научната работа по проекта ще бъдат представяни в семинари и конференции, ще имам грижата да осъществявам и изисквания от НС брой публикации.