Документирането като практика и теория в българската музикална фолклористика през 50-те – 70-те години на ХХ век

Автор проф. д-р Горица Найденова от сектор Музика

Към проблемнотематичен модул Изкуството през периода на социализма

Предложената тема предполага надграждане на предходния планов проект, опирайки се на основната изложена в него теза за процесите на документиране и архивиране като следствие, но и причина за развоя на доминиращи теми и водещи научни постижения в музикалната фолклористика. Тя предполага двупосочно изследване на корелацията между вида и съдържанието на документите в Музикалнофолклорния архив на ИИИзк и някои важни развития в областта на теорията, протичали в научната ни дисциплина. Доколкото нашият Музикалнофолклорен архив е бил единствен по рода си в България през разглеждания период, той съсредоточава и документира и практическата страна на теоретичната мисъл в дисциплината.
Така заявеното заглавие позволява разгръщане на изследването в множество посоки и във всички случаи залага хронологично разширяване на изследваната в предишния ми проект проблематика за документирането с филми. Това означава продължаване на участието ми в идентифицирането и в достигането до етапа на анализ на цифровизираните киноленти. Много от заложените през 50-те и в началото на 60- години тенденции в теренната работа на фолклористите от Института за музика се избистрят и разгръщат през следващите 15 години и тези линии е необходимо да бъдат проследени като необходима стъпка към разкриването на съдържанието на кинолентите, и втори път – като проследяване на принципите на теренната работа и на последващото архивиране на материалите, което ще допълни разбирането за структурата и организацията на архива и ще доизясни модела на документационна работа, прилаган от музикалните фолклористи в Института за музика/музикознание. Въпросът с кинолентите в новия проект обаче ще бъде по-скоро с ролята на фасета при едно по-общо разглеждане на специфичната връзка между (теренна) практика и теория в българската музикална фолклористика от периода, изведена върху основата на съдържанието на Музикалнофолклорния архив.
Един от възможните ракурси тук е например развитието на свързаните с документирането музикалнотеоретични възгледи на колегията от фолклористи в Института за музикознание през разглеждания период. За разлика от музикалнотеоретичната система на Стоян Джуджев, техните теоретични избори остават или разпръснати като некоментирана основа на множеството им публикации, или в сферата на устното знание, предавано на новите поколения през практиката на дешифриране, т.е. в единия от етапите на архивиране на документираните единици. Опит за разкриването и систематизирането им може да бъде направен чрез: 1) съпоставителна работа със самите носители в МФА, т.е. съотношението „звукозапис – дешифрация“ през различни етапи от разглеждания, а и в предходни периоди; 2) издирване на други архивни документи (протоколи от обсъждания на текстове или на проекти за издаване на сборници с народни песни); 3) проучване на публикациите им, в това число и сборниците с народни песни от периода. Подобна изследователска линия би трябвало да изведе явния или скрит диалог на фолклористите от Института за музика с вижданията и музикалнотеоретичната система на Стоян Джуджев и да се опита да държи под внимание ако не световния, то поне източноевропейския контекст на проблема.
Друг възможен изследователски ракурс е въпросът за промяната в осмислянето на функционалността на музиката в традиционната култура, кояо също е и отправна точка в документирането, и причина за самия вид на документираните материали.
Споменатите посоки на изследване (които не са единствените възможни) са нужни и в научноприложен (за разбирането на историята и вътрешните връзки в структурата на Музикалнофолклорния архив), и в теоретичен (като резултат и причина за развитието на породилата го научна дисциплина) план. Необхоими са и в контекста на обучението на бъдещите етномузиколози (подпомагайки контекстуалното „четене“ на архивните документи от различните етапи на развитие на дисциплината), както и на пишещите дисертации в тази област.