Двустранните литийни икони в българските колекции (ХІІІ в. – ХV в.). Типология, иконография и и стилови характеристики
Автор доц. д-р Ралица Русева от сектор Изобразителни изкуства
Към проблемнотематичен модул Българското културно наследство в европейски и световен контекст
- Информация на степента на проученост на изследвания обект.
Двустранните икони представляват една особено оригинална част от средновековното художествено наследство. Обикновено те са дело на високо школувани, водещи майстори, което е предопределено от самата функция на литийната икона – тя е особена почитана, носена начело на процесиите на големи празници. Двустранните икони от Българи се отличават с по-голямо разнообразие на темите и оригинална иконография спрямо останалите визанитйски двустранни икони. Въпреки това, няма специално иследване, посветено на двустранните икони в България. В България са запазени двайсетина двустранни, литийни икони от ХІІІ век до първата половина на ХV в. Център на научен интерес от български и чужди учени е била основно т. нар. Погановска икона от манастира „Св. Йоан Богослов“ в Поганово (дн. Сърбия). Обект на изследване са били някои конкретни двустранни икони основно от Елка Бакалова и Георги Геров. Проф. Елка Бакалова публикува най-ранната двустранна икона в България, която произхожда от Мелник. Георги Геров посвещава две статии на две икони от Несебър, а в контекста на по-общи каталози от изложби, включва и други двустранни икони от Черноморието. Теофана Матакиева също в по-общи каталози публикува за първи път двустранни икони от НИМ. Темата за двустранните икони е присъствала в много мои публикации, но никога като самостоятелна тема. В каталози от изложби, както и в монографична книга, посветена на иконите в България съм публикувала за първи път или за първи път съм анализирала двустранни икони от НИМ, НАИМ при БАН и НЦИАМ. Предложила съм и една по-различна интерпретация на Погановската икона. Двустранните икони от ХІІІ-ХV век бях разгледала в контекста на по-общото изследване, представено като планов проект. (Русева Р. Произведения на палеологовата живопис, съхранявани в българските колекции (XIII-XV в.). Планов проект (2014 – 2017), ИИИ при БАН). Наскоро излезе моя публикация, посветена на една конкретна двустранна икона.
- Информация за научната новост: документи, факти, идеи, концепции, допълване или оспорване на интерпретации, методология.
Липсата на цялостно изследване върху един сегмент от византийското културно наследство по нашите земи прави необходимо и актуално това изследване. Ще бъде изследвана промяната в литургичните практики през ХІІІ в. в следствие, на което се създават „масово“ двустранни икони в един компактен географски регион. Двустранните икони ще бъдат анализирани в конкретен исторически контекст, като отражение на отношенията между Византия и България. Ще бъдат проследени културните влияния от Константинопол, Солун и други водещи градски и манастриски центрове. Двустранните литийни икони от българските колекции ще бъдат разгледани и според тяхната тематика и иконография: икони с празнични сцени, икони с изображение на Разпятие, икони с изображение на Христос и св. Богородица, икони със светци.
- Ясно формулирана перспектива за целите и научното приложение на изследването.
Целта е за първи път да се направи цялостно проучване на всички запазени двустранни икони и да се запълни една празнина в изследванията върху византийското изкуство. Публикуването на научния проекти и части от него ще послужи като основа за нови изследвания в областта на византологията като цяло и конкретно в областта на изкуствознанието.
- Актуалност съобразно с приоритетите на научното направление.
Двустранните икони във Византия са били обект на изследване в множество публикации от различни гледни точки и аспекти – като функция, иконография и пр. На същата тема е посветена и дисертация в университета в Йейл от Джеймс Родригес (2018), който включва и някои икони от България. Т.е. темата на плановия проект е не само актуална, но и запълва една празнина в българската византология.
- Конкретна работна програма с аргументирано разпределение на работата по години и етапи.
2020-2021:
– Изготвяне на пълен списък и заснемане на двустранните икони в България.
– Изследователска работа в архиви и библиотеки.
– Събиране на документация и паралели за сходни произведения в чужди музеи и сбирки.
2021-2022:
– Прецизиране и коригиране на досега съществуващи тези, датирания и интерпретация на двустранните икони в България.
– Участия в научни форуми с доклади върху конкретни научни проблеми и произведения, разглеждани в плановия проект.
2023:
– Обобщаване на събрания материал и научните тези в монографично изследавне върху темата. Изготвяне на научен каталог.
- Определяне на жанра на изследването и очаквания му обем (минимум 100 стандартни страници, НС, прот. 11/18.12.2015 г.).
Монографично изследване с обем 150 – 200 страници.
- Мотивиране на материалното и техническото обезпечаване на изследването.
- Перспективи за сътрудничество с други научни или образователни институции в страната или в чужбина.
Сътрудничество с музеи и галерии в България: НАИМ при БАН, НИМ, НЦИАМ, НГ, РИМ-Несебър и др. Сътрудничество с музеи и галерии на Балканите, притежаващи двустранни икони: Солун, Бер, Костур, Атина, Охрид, Белград и др. Сътрудничество с институти с хуманитарна насоченост към БАН. Сътрудничество със сходни академични структури в Гърция, Сърбия и РМакедония.
- Възможности за отпечатване / интернет публикация на постигнатите резултати.
Възможност за публикуване на отделни тематични статии и на цялостно монографично изследване.