Православните икони в българските колекции ХІІ – ХІV век. Исторически контекст, иконографски и стилови характеристики
Автор доц. д-р Ралица Русева от сектор Изобразителни изкуства
Към проблемнотематичен модул Българското културно наследство в европейски и световен контекст
- Информация на степента на проученост на изследвания обект.
БЪЛГАРСКОТО КУЛТУРНО НАСЛЕДСТВО В ЕВРОПЕЙСКИ И СВЕТОВЕН КОНТЕКСТ
Възможност за публикуване на отделни тематични статии и на цялостно монографично изследване.
Към кой от проблемно-тематичните модули на научния план да се включи проекта. Сътрудничество с музеи и галерии в България: НАИМ при БАН, НИМ, НЦИАМ, НГ, РИМ-Варна, РИМ-Несебър и др. , Св. Синод и др. Сътрудничество с музеи и галерии на Балканите,: Солун, Бер, Костур, Атина, Охрид, Белград и др. Сътрудничество с институти с хуманитарна насоченост към БАН. Сътрудничество със сходни академични структури в Гърция, Сърбия и РМакедония.
Възможности за отпечатване / интернет публикация на постигнатите резултати.
Перспективи за сътрудничество с други научни или образователни институции в страната или в чужбина. Монографично изследване с обем 150 – 200 страници.
Мотивиране на материалното и техническото обезпечаване на изследването. 2024-2027:
– Изготвяне на пълен каталог с актуализирано датиране и атрибуции и заснемане на икони от ХІІ-ХІV век в България.
– Изследователска работа в архиви и библиотеки.
– Събиране на документация и паралели за сходни произведения в чужди музеи и сбирки.
2024-2026:
– Прецизиране и коригиране на досега съществуващи тези, датирания и интерпретация на иконите ХІІ-ХІV век в България.
– Участия в научни форуми с доклади върху конкретни научни проблеми и произведения, разглеждани в плановия проект. 2025-2027.
Публикации по темата 2025-2027.
– Обобщаване на събрания материал и научните тези в монографично изследване върху темата. Изготвяне на научен каталог.
Определяне на жанра на изследването и очаквания му обем (минимум 100 стандартни страници, НС, прот. 11/18.12.2015 г.).
Конкретна работна програма с аргументирано разпределение на работата по години и етапи. Основната цел е за първи път да се публикуват всички икони от ХІІ-ХV век в българските сбирки, църкви и манастири в общо монографично изследване, като бъдат поставени в конкретен исторически и културен контекст. Това изследване би послужило като основа за бъдещи проучвания в областта на медиевистиката, византологията, изкуствознанието; би популяризирало българското културно наследство в чужбина; би имало и директно приложение в областта на образованието.
Актуалност съобразно с приоритетите на научното направление. Темата е изключително актуална във византологията в световен мащаб. През последните 10 години бяха публикувани много нови изследвания върху изкуството от Комниновия и Палеологовия период в Гърция, Сърбия, Русия и др., в които са включени непознати до сега произведения и автори, което променя цялостната картина в областта на византийското изкуство. Бяха публикувани нови архивни материали, които обогатяват данните за конкретната историческа обстановка на Балканите през периода. В този нов научен контекст следва да намерят място и иконите от българските сбирки. Темата е продължение на два предишни планови проекта: „Произведения на палеологовата живопис, съхранявани в българските колекции (XIII-XV в.)“ и „Двустранните литийни икони в българските колекции (ХІІІ в. – ХV в.). Типология, иконография и стилови характеристики.“ Средновековната иконопис в България е един от основните тематични центрове в моите изследвания повече от 20 години. Натрупания досега материал има нужда от обобщаване, нова интерпретация и цялостна научна публикация, каквато до сега няма.
Ще бъдат включени около 60 икони върху дърво, които произхождат от различни градски и манастирски центрове в България: Несебър, Созопол, Мелник, Търново, Бачковски манастир, Рилски манастир и др. Иконите са различни по своята типология, функции и предназначение: царски икони, житийни икони, двустранни литийни икони, малки празнични икони, малки икони с образи на светци. Тук ще бъдат изследвани два културни и исторически периода – Комнинов и Палеологов, които включват епохата на византийско владичество в България и Второ българско царство. Ще бъде изследвана ролята на византийските и български владетели, аристокрация и църковен клир за развитието на изобразителното изкуство през периода. Иконите ще бъдат разгледани като неразделна част от цялото православно изкуство – стенописи, мозайки, приложно изкуство. Ще бъдат изведени стилови паралели със стенописни паметници от периода, някои от които са атрибутирани.
Част от иконите са публикувани в известните издания, посветени на българската икона, както и в каталози от изложби в чужбина от А. Божков, К. Паскалева, Т. Матакиева, В. Пандурски, Е. Бакалова, Г. Геров, Р. Русева и др. с кратки или по-разширени анотации в контекста на произведенията на иконописта в България в широк хронологически обхват от Х- ХІХ в. Конкретни паметници са изследвани в отделни статии от Е. Бакалова, А. Божков, К. Паскалева, Г. Геров, Р. Русева и други български и чужди автори. През последните години бяха публикувани доста непознати паметници от периода в Гърция, Сърбия, Грузия и др., което променя културната картина, в която следва да се поставят и примерите от България.
2.Информация за : документи, факти, идеи, концепции, допълване или оспорване на интерпретации, методология.
Цялостно монографично изследване върху иконописта по българските земи ХІІ-ХІV в. не е правено до сега. В изследването ще бъдат включени и непубликувани, малко познати или публикувани съвсем наскоро произведения на иконописта от Комниновия и от Палеологовия период в България. Методологията е интердисциплинарна. Произведенията ще бъдат разгледани в конкретния исторически контекст на взаимоотношенията между България и Византия, като ще бъдат включени и новите данни, документи и артефакти, открити от историци и археолози през последните години. Съществуващите до сега интерпретации в науката ще бъдат допълнени, подложени на ревизия или оспорване. Анализът ще бъде съсредоточен върху иконографските и стилови характеристики на произведенията, на базата на сравнителния анализ иконите от българските сбирки ще намерят своето конкретно място в контекста на цялото православно изкуство. Установяването на произхода и мястото на създаване е една от трудните задачи, тъй като иконите са лесно преносими, били са дарявани от видни личности, поръчвани на изявени зографски ателиета, а в някои случаи е копирано известно произведение. Ще бъдат изследвани връзките с големите центрове като Константинопол, Синай, Йерусалим, Солун, Света гора и др., за да се проследи пътя на художествените влияния.
.
Ясно формулирана перспектива за целите и научното приложение на изследването.