1 дек 2020

Двустранните литийни икони в българските колекции (ХІІІ в. – ХV в.). Типология, иконография и и стилови характеристики

Автор доц. д-р Ралица Русева от сектор Изобразителни изкуства

Към проблемнотематичен модул Българското културно наследство в европейски  и световен контекст

  1. Информация на степента на проученост на изследвания обект.

Двустранните икони представляват една особено оригинална част от средновековното художествено наследство. Обикновено те са дело на високо школувани, водещи майстори, което е предопределено от самата функция на литийната икона – тя е особена почитана, носена начело на процесиите на големи празници. Двустранните икони от Българи се отличават с по-голямо разнообразие на темите и оригинална иконография спрямо останалите визанитйски двустранни икони. Въпреки това, няма специално иследване, посветено на  двустранните икони в България. В България са запазени двайсетина двустранни, литийни икони от ХІІІ век до първата половина на ХV в. Център на научен интерес от български и чужди учени е била основно т. нар. Погановска икона от манастира „Св. Йоан Богослов“ в Поганово (дн. Сърбия). Обект на изследване са били някои конкретни двустранни икони основно от Елка Бакалова и Георги Геров. Проф. Елка Бакалова публикува най-ранната двустранна икона в България, която произхожда от Мелник. Георги Геров посвещава две статии на две икони от Несебър, а в контекста на по-общи каталози от изложби, включва и други двустранни икони от Черноморието.  Теофана Матакиева също в по-общи каталози публикува за първи път двустранни икони от НИМ. Темата за двустранните икони е присъствала в много мои публикации, но никога като самостоятелна тема. В каталози от изложби, както и в монографична книга, посветена на иконите в България съм публикувала за първи път или за първи път съм анализирала двустранни икони от НИМ, НАИМ при БАН и НЦИАМ. Предложила съм и една по-различна интерпретация на Погановската икона. Двустранните икони от ХІІІ-ХV век бях разгледала в контекста на по-общото изследване, представено като планов проект. (Русева Р. Произведения на палеологовата живопис, съхранявани в българските колекции (XIII-XV в.). Планов проект (2014 – 2017), ИИИ при БАН). Наскоро излезе моя публикация, посветена на една конкретна двустранна икона.

  1. Информация за научната новост: документи, факти, идеи, концепции, допълване или оспорване на интерпретации, методология.

Липсата на цялостно изследване върху един сегмент от византийското културно наследство по нашите земи прави необходимо и актуално това изследване. Ще бъде изследвана промяната в литургичните практики през ХІІІ в. в следствие, на което се създават „масово“ двустранни икони в един компактен географски регион.  Двустранните икони ще бъдат анализирани в конкретен исторически контекст, като отражение на отношенията между Византия и България. Ще бъдат проследени културните влияния от Константинопол, Солун и други водещи градски и манастриски центрове.  Двустранните литийни икони от българските колекции ще бъдат разгледани  и според тяхната тематика и иконография: икони с празнични сцени, икони с изображение на Разпятие, икони с изображение на Христос и св. Богородица, икони със светци.

  1. Ясно формулирана перспектива за целите и научното приложение на изследването.

Целта е за първи път да се направи цялостно проучване на всички запазени двустранни икони и да се запълни една празнина в изследванията върху византийското изкуство. Публикуването на научния проекти и части от него ще послужи като основа за нови изследвания в областта на византологията като цяло и конкретно в областта на изкуствознанието.

  1. Актуалност съобразно с приоритетите на научното направление.

Двустранните икони във Византия са били обект на изследване в множество публикации от различни гледни точки и аспекти – като функция, иконография и пр. На същата тема е посветена и дисертация в университета в Йейл от Джеймс Родригес (2018), който включва и някои икони от България. Т.е. темата на плановия проект е не само актуална, но и запълва една празнина в българската византология.

  1. Конкретна работна програма с аргументирано разпределение на работата по години и етапи.

2020-2021:
– Изготвяне на пълен списък и заснемане на двустранните икони в България.
 – Изследователска работа в архиви и библиотеки.
– Събиране на документация  и паралели за сходни произведения в чужди музеи и сбирки.
2021-2022:
– Прецизиране и коригиране на досега съществуващи тези, датирания и интерпретация на двустранните икони в България.
– Участия в научни форуми с доклади върху конкретни научни проблеми и произведения, разглеждани в плановия проект.
2023:
– Обобщаване на събрания материал и научните тези в монографично изследавне върху темата. Изготвяне на научен каталог.

  1. Определяне на жанра на изследването и очаквания му обем (минимум 100 стандартни страници, НС, прот. 11/18.12.2015 г.).

Монографично изследване с обем 150 – 200 страници.
 

  1. Мотивиране на материалното и техническото обезпечаване на изследването.

 

  1. Перспективи за сътрудничество с други научни или образователни институции в страната или в чужбина.

Сътрудничество с музеи и галерии в България: НАИМ при БАН, НИМ, НЦИАМ, НГ, РИМ-Несебър и др. Сътрудничество с музеи и галерии на Балканите, притежаващи двустранни икони: Солун, Бер, Костур, Атина, Охрид, Белград и др. Сътрудничество с институти с хуманитарна насоченост към БАН. Сътрудничество със сходни академични структури в Гърция, Сърбия и РМакедония.
 

  1. Възможности за отпечатване / интернет публикация на постигнатите резултати.

Възможност за публикуване на отделни тематични статии и на цялостно монографично изследване.