19
яну
2025
Театърът в България във времето на дигиталните технологии
Автор проф. д. н. Камелия Николова от сектор Театър
Към проблемно-тематичен модул Българското културно наследство в европейски и световен контекст
Предлаганият планов проект има за цел да проследи основните процеси, спектакли и фигури в съвременния български театър, т.е. в театъра в страната в съвременната епоха на дигиталните технологии, и да проучи, изследва и анализира участието на тези технологии в създаването на представления и други театрални артефакти, както и в техния път до публиката и в съхраняването им.
Със създаването на персоналните компютри в края на 60-те и началото на 70-те и тяхното масово навлизане заедно с интернет в живота на обществото през 90-те години на 20 в. започва т.нар. „дигитална революция“ или Третата индустриална революция (след Първата от края на 18-и и началото на 19 в., предизвикана от откриването на парния двигател и прехода към машинно производство и Втората от края на 19-и и началото на 20 в., свързана с откриването на електричеството, телефона, двигателите с вътрешно горене и въвеждането на поточните линии и масовото производство). Дигиталната революция поставя началото на Информационната епоха, в която живеем днес. В социо-културния ход на европейската история (и конкретно в изкуството и театъра) това е настоящият постмодерен период. От 2010 г. вече се говори за навлизането ни във времето на Четвъртата индустриална революция, определена от все по-бърз технологичен напредък и съчетаване на живо човешко присъствие с дигитални технологии, умни роботи и изкуствен интелект.
Обект на изследване в плановия проект ще бъде, както беше посочено, българският театър от времето на дигиталната революция и нейната днешна актуална фаза. Доколкото в Източна Европа и специално в България, по известни политически причини, същинското навлизане в дигиталната епоха е свързано и започва с падането на Берлинската стена и политическата промяна в страната от края на 1989 г., то изследването ще проследи процесите в българското сценично изкуство през последните 35 години – от началото на 90-те години на 20 в. до днес.
Намерението е да бъдат проучени три основни посоки в театралното развитие през посочения период:
1) Да се очертае цялостната картина на театъра в страната през последните три и половина десетилетия като се откроят определящите тенденции, артефакти и личности. Особено внимание ще бъде обърнато на промените в организацията и функционирането на театралния живот в среда, определена от дигиталните технологии, т.е. промените в общия спектър от набавянето на информация, избор на спектакъл за гледане и закупуването на билети чрез интернет сайтове до комуникационните и рецептивните стратегии и практики.
2) Да се проучи и коментира включването на дигиталните технологии в естетическата сфера на театъра, т.е. в изграждането на спектакъла и на други видове театрални събития и артефакти и на резултатите от това участие. Тук ще бъдат анализирани значими примери от българската театрална практика за използването на дигиталните технологии в естетическото създаване на представлението, като тези примери ще се разглеждат и в европейски контекст чрез съпоставка и сравнение с емблематични тенденции и прояви в същото поле на европейската сцена.
3) Особен акцент в изследването ще бъде поставянето и подробното разглеждане на въпроса за архивирането и съхраняването на театралните артефакти в дигиталната епоха и съответно, за новия начин на участието им както в непосредствения театрален живот чрез бързото им и леснодостъпно непрекъснато завръщане и присъствие в него, така и в писането на театралната история отсега нататък, доколкото тя вече ще бъде съпътствана от самото дигитално архивирано театрално наследство, което описва.
Работата по предложения индивидуален планов проект би била особено полезна и допълваща и по отношение на участието ми във втората фаза на колективния изследователски проект „Наследство БГ“, финансиран от Европейския фонд за регионално развитие, която се очаква да започне след средата на тази година.
Очакван резултат: Завършеното изследване да бъде издадено като монография.
Продължителност: 2 години и 6 месеца.
Със създаването на персоналните компютри в края на 60-те и началото на 70-те и тяхното масово навлизане заедно с интернет в живота на обществото през 90-те години на 20 в. започва т.нар. „дигитална революция“ или Третата индустриална революция (след Първата от края на 18-и и началото на 19 в., предизвикана от откриването на парния двигател и прехода към машинно производство и Втората от края на 19-и и началото на 20 в., свързана с откриването на електричеството, телефона, двигателите с вътрешно горене и въвеждането на поточните линии и масовото производство). Дигиталната революция поставя началото на Информационната епоха, в която живеем днес. В социо-културния ход на европейската история (и конкретно в изкуството и театъра) това е настоящият постмодерен период. От 2010 г. вече се говори за навлизането ни във времето на Четвъртата индустриална революция, определена от все по-бърз технологичен напредък и съчетаване на живо човешко присъствие с дигитални технологии, умни роботи и изкуствен интелект.
Обект на изследване в плановия проект ще бъде, както беше посочено, българският театър от времето на дигиталната революция и нейната днешна актуална фаза. Доколкото в Източна Европа и специално в България, по известни политически причини, същинското навлизане в дигиталната епоха е свързано и започва с падането на Берлинската стена и политическата промяна в страната от края на 1989 г., то изследването ще проследи процесите в българското сценично изкуство през последните 35 години – от началото на 90-те години на 20 в. до днес.
Намерението е да бъдат проучени три основни посоки в театралното развитие през посочения период:
1) Да се очертае цялостната картина на театъра в страната през последните три и половина десетилетия като се откроят определящите тенденции, артефакти и личности. Особено внимание ще бъде обърнато на промените в организацията и функционирането на театралния живот в среда, определена от дигиталните технологии, т.е. промените в общия спектър от набавянето на информация, избор на спектакъл за гледане и закупуването на билети чрез интернет сайтове до комуникационните и рецептивните стратегии и практики.
2) Да се проучи и коментира включването на дигиталните технологии в естетическата сфера на театъра, т.е. в изграждането на спектакъла и на други видове театрални събития и артефакти и на резултатите от това участие. Тук ще бъдат анализирани значими примери от българската театрална практика за използването на дигиталните технологии в естетическото създаване на представлението, като тези примери ще се разглеждат и в европейски контекст чрез съпоставка и сравнение с емблематични тенденции и прояви в същото поле на европейската сцена.
3) Особен акцент в изследването ще бъде поставянето и подробното разглеждане на въпроса за архивирането и съхраняването на театралните артефакти в дигиталната епоха и съответно, за новия начин на участието им както в непосредствения театрален живот чрез бързото им и леснодостъпно непрекъснато завръщане и присъствие в него, така и в писането на театралната история отсега нататък, доколкото тя вече ще бъде съпътствана от самото дигитално архивирано театрално наследство, което описва.
Работата по предложения индивидуален планов проект би била особено полезна и допълваща и по отношение на участието ми във втората фаза на колективния изследователски проект „Наследство БГ“, финансиран от Европейския фонд за регионално развитие, която се очаква да започне след средата на тази година.
Очакван резултат: Завършеното изследване да бъде издадено като монография.
Продължителност: 2 години и 6 месеца.
