23 дек 2024

Киното в архива на Министерството на народното просвещение 1920-1944 г.

Автор гл. ас. д-р Ани Руменова от сектор Екранни изкуства
Първи планов проект към проблемнотематичен модул Версии на модерността

Безспорна е ролята на архивите като знание за обществото и неговата култура въобще, както и за значението им в частност за изучаване на историята на киното и филмовата култура. Чрез тази разработка се цели да се препотвърди идеята, че архивистите не просто събират огромно количество информация – те всъщност пресъздават и оформят ново знание, което да намери място в колективната памет.
Пристъпвам към този проект с убедеността, че при  проучването на архивните фондове и колекции от архива на Министерство на просвещението могат да се открият нови документи и факти, които, ако бъдат правилно анализирани и интерпретирани, заложените в тях факти и идеи, могат да се преосмислят по нов начин някои събития, свързани с историята на киното в България.
 
Обект на изследване са   архивните   материали, съхранени в Централния държавен архив,  които се отнасят до дейността на Министерството на народното просвещение в периода между 1920 и 1944 г.. В исторически план през този период Министерството на просвещението се утвърждава като основната национална институция по отношение на културното развитие на нацията, ръководи всички важни учебно-образователни, научни и културни институти в страната. Министерството е на практика органът, който регулира, контролира и организира основната част от дейностите в областта на киното през посочения период. В архива са съхранени редица документи, отнасящи се както до собствената филмова и кино дейност на министерството, така също до неговите отношения с продуценти, киносалони, разпространителски фирми и други институции и индивидуални участници във филмови процес. Периодът, в който искам да разположа моите изследвания,  1920–1944 г., е от ключово значение за утвърждаването на българското киноизкуство и формиране на националната филмова култура. Това са годините, в които те се развиват и добиват основните си характеристики при навлизането им във всекидневието на българина.
 
При предварителното проучване бяха идентифицирани архивни единици, отнасящи се до три основни теми: Държавните училищни кинематографи (ДУК), разрешенията за производство на документални и учебни филми, както и документите, свързани с цензурирането на филми.
Държавният ученически кинематограф (ДУК) е открит по личната инициатива на министър Стоян Омарчевски на 26.XII.1920 г. (неделя) в 18.00 ч. в гимнастическия салон на Първа софийска девическа гимназия. Той се превръща в обобщаващо наименование, зад което стоят няколко начинания и структури, както и филиали, открити за кратко и в други градове.  Съществена част от дейността на министерството в областта на кинопоказа е закупуването и експлоатацията на т. нар. „подвижни кинематографи“, които са специализирани автомобили за осъществяване на кинопрожекции в населени места, където не функционират стационарни киносалони. Техният филмов репертоар включва образователни и инструктивни филми, предназначени преобладаващо за селското население.
Успоредно с ДУК възниква и фондът „Кино Просвета”, който събира и поддържа колекция от учебни и научно-популярни филми, предназначени за ученическите кинематографи и други образователни инициативи със средствата на киното. Наред с неголямото собствено производство важно място в дейността на Министерството на просвещението, свързана с киното, заема практиката за даване на разрешения за заснемане на документални и научно-популярни филми.
През разглеждания период Министерството на просвещението е основната институция, която се занимава с цензуриране на всички филми, предназначени за публичен показ в Царство България. В архивните фондове на Министерството се съхраняват заявленията на разпространителите с приложени текстови материали (анотации, опис на междукадрови надписи, субтитри и др.) на заявените за цензуриране филми, преписки, възражения на заявителите и др. 
Хронологическият обхват на темата е 1920-1944 г..
 
Информация за степента на проученост на изследвания обект.
Досега фондовете на Министерството на просвещението не са изследвана като цялостен архивен източник на информация за киното в България през посочения период. Отделни архивни единици и документи са били обект на анализ и интерпретация в поредица статии и студии единствено в българската кинонаучна литература, но липсва цялостно детайлно изследване относно мястото на киното и различните дейности, свързани с него  в практиките на Министерството на просвещението на Царство България. Задачата, която си поставям, е свързана с възможно най-пълно издирване, идентифициране, описване, систематизиране и анализиране на архивни единици по темата на плановата задача.
Все пак бих искала да посоча някои публикации, които създават добра изследователска основа. Първият автор, който се занимава с темата е Александър Александров, който в поредица свои публикации през 1960-те и 1970-те изследва дейността на „ученическите кина“, както и производството на научно-популярни филми преди 9 септември 1944 г.. Неговите проучвания са продължени от Петър Кърджилов, който идентифицира още неизвестни или некоментирани до този момент филми, произведени от служби, принадлежащи към Министерството на просвещението или създадени от други продуценти въз основа на негова санкция.  
Най-голям принос за въвеждането на модерни изследователски методи по отношение на тематиките на настоящата планова задача има Александър Янакиев в своите научни проекти и публикации, отнасящи се до киното в България през 20-те и 30 години на миналия век. Тук заслужава да се цитират неговите статии „Идеята за кинообразованието в „България“ и „Ученическият кинематограф между войните“, публикувани в неговата книга „Синема. бг. 100 години филмов процес: личности/филми/кина“, изд. Титра, София, 2003. 
Значително обогатяване на изследванията по темата ще предложат някои предстоящи издания, които ще бъдат публикувани в рамките на проекта на сектор „Екранни изкуства“ в Института за изследване на изкуствата – БАН „Кинокултура, изкуства и национални образи в България (КИНО.БГ). Формиране на обществената значимост на филмовата култура в периода между двете световни войни“, подкрепен по договор № КП-06-Н60/6 от 16.11.2021 г. с Фонд „Научни изследвания“.
 
Всички тези изследвания комбинират интерпретация на отделни архивни източници и публикации в пресата от епохата. Ценността на научните изводи, предложени от посочените автори още повече подчертават необходимостта от цялостно изследване, насочено към възможно най-пълното обхващане и анализиране на архивните материали от фондовете на Министерството на просвещението през посочения период. Неговото извършване досега е било затруднено и от обстоятелството, че наличните архивни единици, отнасящи се до дейности, свързани с киното, във фондовете на Министерството на просвещението са разпръснати в различни описи, смесени с друга информация, а понякога и неточно класифицирани.  
Моята хипотеза е, че при съставянето на един максимално цялостен систематизиран набор от архивни документи ще се откроят нови тематични моменти, а така също ще се очертае по-убедителна хронология и взаимосвързаност на процеси и явления, които са възприемани досега по-скоро откъслечно. Именно постигането на това мотивира настоящото предложение за реализиране на тази задача като самостоятелен планов проект, който притежава безспорна актуалност и научна новост.  
 
Основни цели и задачи, които стоят пред бъдещото изследване:
–          издирване, идентифициране, описване, систематизиране и анализ на архивни единици от фондовете на Министерството на просвещението, отнасящи се до дейности, свързани с киното;
–          съставяне на хронологични описи, придружени с анотации на архивни документи, отнасящи се до конкретни подтеми в рамките на тематиката на плановия проект;
–          изработване на описания за работните структури в рамките на Министерството на просвещението и начините на тяхното функциониране по отношение на киното.
–          идентифициране на личностите, служители на министерството, ангажирани в процеса на вземане на решения, отнасящи се до дейности в областта на киното.
–          целта е да се събере научен материал, който да послужи за изграждането на валидни научни хипотези за формиране на обществените нагласи по отношение на киното през разглеждания период
 
 
Разработването на плановия проект изисква сътрудничество с Централния държавен архив и Българска национална филмотека. Реализираното изследване и неговите резултати биха представлявали интерес за изследователите на киното и филмовата култура в България, а така също на историци и културолози, проучващи периода между двете световни войни. Тематиката на проекта е в синхрон с новите тенденции и методи на съвременната киноисторическа наука.   
 
Срокът за реализиране на изследването е две години. През първата година се предвижда проучване на наличните архивни материали и библиографията по темата, което включва посещение на архивни хранилища.  През втората година успоредно с продължаващото издирване и систематизиране на архивни материали ще бъде написан и редактиран окончателния вариант на плановия научен проект.
 
Предвижданият обем на текста е 100 страници. В допълнение към него ще се изготви приложение с описи и със сканирани материали, които са открити при работата с архивите.
 
Не се изисква материалното и техническото обезпечаване на изследването.
 
Предвидено е отпечатване на две статии по темата на плановия проект, както и представяне на резултатите от изследването на научни конференции.