Епископската базилика на Филипопол: проучване и интерпретация

Автор гл. ас. д-р Станислав Станев от сектор Изобразителни изкуства
Към проблемнотематичен модул Българското културно наследство в европейски и световен контекс

Макар проучването на Епископската базилика на Филипопол да има многогодишна история, отделни аспекти на основаването, изграждането и функционирането на този раннохристиянски църковен комплекс все още не са били предмет на обсъждане. Настоящото изследване цели да обобщи резултатите от проучванията на археологическите и реставраторските екипи и да предложи интерпретация на църковния комплекс и предхождащия го ансамбъл от сгради.
 
Първоначално като консултант (2016), а не след дълго и като част от реставраторския екип (2017-2020), аз имах изключителната възможност не само да участвам пряко в консервацията и реставрацията на обекта, изграждането на защитно покритие и експонирането на комплекса в музей in situ, но и да проведа множество наблюдения и изготвя графична и фотодокументация на разкритите по време на археологическите, реставрационните и строителните кампании структури и архитектурни елементи. Някои наблюдения представих в съавторство на научни форуми и в публикации, но цялостен поглед върху структурната история и функционирането на църковния комплекс предлагам в настоящото изследване. В следващите редове правя кратко въведение в проучването на Епископската базилика на Филипопол и очертавам основните линии на интерпретацията ми за нея.
 
Базиликата е открита и частично разкопана от Елена Кесякова през 80-те години на ХХ в., а тридесет години по-късно, в рамките на няколкогодишен инвестиционен проект, разкрита изцяло от ръководения от Жени Танкова археологически екип (2016-2019). Представлява трикорабна базилика с полукръгла отвън апсида от изток и едноделен нартекс от запад, предхождан от атрий с колонадни портици и от две двойки помещения от север и юг. Западно е разположен обширен открит двор, ограден с портици, отварящи колонадите си към улиците от запад, север и юг, през които преминават не само участниците в евхаристийното богослужение, но и пристигащите поклонници. През една новотрасирана на север улица – Cardo Novus, комплексът е свързан с наричаната „Ирини“ късноантична градска вила, в която епископът на Филипопол, който в църковно-административно отношение управлява диоцез Тракия, е установил своята резиденция. Така, Епископската базилика е катедралната църква на митрополията.
 
Свидетелство за поклонническата функция на комплекса е специфичното устройство на олтара – оформен е deambulatorium, което допуска миряните в апсидата и им позволява осъществяването на визуален контакт с реликвата, намираща се зад платформата на презвитерия. Друга особеност на комплекса е преграждането на страничните кораби на базиликата, чрез издигане на тухлени стенички в техните интерколумнии. Те не са по-късна преправка, а част от първоначалното литургично планиране на църквата – централният кораб е запазен за действията на отслужващите евхаристийното богослужение, а миряните участват от местата си в страничните кораби, виждайки и чувайки ставащото в централния, в който те отиват едва за получаване на причастие. Преградените изцяло странични кораби не са използвани от поклонниците, защото те преминават през централния кораб и отиват до деамбулатория, където съзерцават реликвата. Следователно базиликата функционира както като евхаристийна църква, така и като поклонническа, но двете функции не се осъществяват едновременно.
 
Подовете на трите кораба и апсидата, нартекса, портиците на атрия и южната двойка помещения са изградени от мозайка в техника opus tessellatum, а на презвитерия в opus sectile. Както стратиграфските проучвания на мозаечните подове, проведени от ръководения от Елена Кантарева-Дечева реставраторски екип установиха, първоначалният под на базиликата, включително този на презвитерия, е изработен в техника opus signinum, върху който впоследствие и поетапно – първо в централния кораб (около средата на IV век), а после в апсидата, страничните кораби, нартекса, портиците на атрия и двойката помещения от юг (между края на IV и началото на V век), е положена първата мозайка в техника opus tessellatum (=първи мозаечен под). С времето подът е станал неизползваем по различни причини и е трябвало да бъде ремонтиран, за да продължи да обслужва църквата. Така, заради възникнали още преди средата на V век технологични проблеми, довели до разрушаване на мозайката в нартекса и северния портик, върху първата мозайка е положена втора; втора мозайка е положена и в централния кораб и в южната двойка помещения, но причина за това са деформациите на подовете им вследствие на слягането на терена под тях (след края на V век). В рамките на изграждането на втория мозаечен под в трите кораба, е осъществено преустройство на презвитерия – изграден е дъговиден синтрон, и са иззидани стълбовете на деамбулатория. Тъкмо тогава, върху първоначалния под на презвитерия, изпълнен в техника opus signinum, е положена мозайката в opus sectile, а новоизграденият синтрон и стълбовете на деамбулатория са облицовани с мраморни плочи. Върху втория мозаечен под, по оста на централния кораб, е изграден двураменен амвон от „константинополски“ тип, който удостоверява следването на литургичното планиране на Константинопол, нормативно за Тракия след Халкедонския събор от 451 година.
 
Комплексът на базиликата е разположен в двойна по размер инсула, в която преди това се е издигал ансамбъл от поне три сгради, не само станали източник на строителен материал за църковния комплекс, но и е предопределили планирането му. Атрият с неговите портици и фланкиращите го двойки помещения от север и юг, както и западната стена на нартекса, са издигнати върху част от суперструкцията на триделната сграда от ансамбъла, а западната стена на базиликата стъпва върху субструкцията на западната стена на правоъгълната сграда. Видимите части от стилобатите на базиликата и атрия, както и на олтарната преграда на преустроения презвитерий, използват предимно преработени архитектурни елементи от ансамбъла, с каквито е изградена и фиалата-фонтан в атрия. Композиционно-стиловите и технико-технологичните особености на най-ранно положената мозайка – тази в централния кораб, отнасят изграждането на първия мозаечен под към средата на IV и определят terminus ante quem за отнелото значително време строителство на базиликата. Специфичното устройство на олтара, обезпечаващо литургичната и поклонническата функция на комплекса, както и подслоняването на свързаното с евхаристията приемане и обработване на даровете на верните в двойката помещения от юг (скефофилакий), а и разполагането на огласяването, кръщението и миропомазването в северната двойка помещения (баптистерий), са основните моменти в изследването на литургичното планиране на църковния комплекс.
 
 
Научна новост: обобщаване и интерпретация на резултатите от проучванията на Епископската базилика на Филипопол и предхождащия я ансамбъл от сгради.
Ясна перспектива за целите и научното приложение: сред очакваните цели е публикуването на новопроучен и все още частично публикуван паметник на ранната църковна архитектура по българските земи; провокиране на научна дискусия върху разглежданите въпроси.
Работна програма: две години, разпределени за провеждане на анализ, формулиране на обобщения и изводи, за работа по текста на изложението и изработването на изображенията.
Вид (жанр) на изследването: монографично изследване, представено в текстова част от приблизително 100 страници, и изобразителна, включваща направени от мен чертежи, рисунки и фотографии.
Материално-техническо обезпечаване: собствени средства.
Перспективи за сътрудничество с други институции: Общински културен институт „Старинен Пловдив“ – Пловдив, управляващ посетителския център на Епископската базилика на Филипопол.
Перспективи за въвеждане на постигнатите резултати в публичността: публикуване на монография (двуезична или монографии на български и английски).

 
Научна новост: