Едно зографско ателие от края на XVI – началото на XVII век на Балканите
Автор гл. ас. д-р Мария Колушева от сектор Изобразителни изкуства
Към проблемнотематичен модул Българското културно наследство в европейски и световен контекст
Изследването ще бъде продължение на предходния ми планов проект, в който бяха анализирани редица особености на стенописната програма на църквите в Добърско и Сеславския манастир. Резултатите от този текст предвиждам да бъдат включени в ново изследване, отнасящо се до развитието и структурата на ателието, създало тези стенописни ансамбли. Наблюденията ще бъдат насочени не само върху стенописите в Добърско (1614) и Сеславци (1616), но и върху останалите стенописни паметници, дело на същото ателие – фреските в църквите на Куриловския манастир (1596), Драгалевския манастир (края на XVI – началото на XVII в.), църквата в Зерват (1605/6), наоса на Слимничкия манастир (1606/7), притворa и западната фасада на Полошкия манастир (1608/9), църквата „Св. Георги“ в Младо Нагоричино (началото на XVII в.), както и редица иконописни произведения.
Запазеният значителен брой паметници предоставя рядката възможност във фокуса на изследването да бъдат поставени развитието и структурата на въпросното ателие. Една от посоките на изследване ще бъде разграничаване на етапите на формирането на ателието; анализ на особеностите, характерни за всеки етап от развитието му – промени в стенописната програма, иконографски особености и т.н. Друг основен аспект от изследването на ателието ще бъдат екипите от зографи, сформирани за изпълнението на всяка отделна поръчка. В това отношение е важно да бъде разграничена ръката на водещия зограф; ще бъде поставен проблемът и за съратниците му, познати от други стенописни ансамбли, в които водещият зограф няма участие, както и въпросът за привличането и обучението на ученици и помощници. Друга важна част от търсенията ще бъде установяването на влиянията и моделите в работата на зографите от ателието, резултат от взаимодействието им с предхождащите ги поколения зографи, както и с техните съвременници. Основна цел на изследването ще бъде изясняване на мястото на ателието в контекста на живописта на Балканите от периода, както и достигне до обосновани предположения за произхода на зографите или установяване на региона, в който те са се формирали като такива.
- Кратък анализ на степента на проученост
По-голямата част от стенописните паметници, обект на изследването, са известни в литературата като стилово свързана група (Геров 1995; Гергова 2003; Поповска-Коробар 2015; Пенкова 2018), а на особеностите на живописта в някои от тях са посветени специални публикации (за църквата в Младо Нагоричино, вж. Машниќ 2007; за църквата на Слимничкия манастир, вж. Поповска-Коробар 2015; за църквите в Добърско и Сеславския манастир, вж. Колушева 2025). Все още обаче при част от паметниците проучванията се ограничават предимно до описание на стенописите и по-общи наблюдения върху стенописната програма (Зерват, Курило, Драгалевци, Полошко). Също така все още не е правен опит за разграничаване на „ръката“ на водещия зограф, която е очаквано да бъде проследима във всички паметници, от живописните почерци на неговите съратници, работили в отделните стенописни ансамбли. Нерешен е и важният въпрос за произхода на зографите или за мястото им на професионално формиране, като някои от изказаните предположения до момента изглеждат недостатъчно аргументирани[1], а други се основават на наблюдения само върху една част от паметниците.
2. Научна новост:
– информация: досега проведените анализи ще бъдат разширени с още иконографски теми, които са специфични за ателието или пък се проявяват спорадично в репертоара му. За целите на иконографския анализ ще бъде привлечен неизползван до момента сравнителен материал от живописта на Балканите през XVI – XVII в.
– идеи: проследяването на ръката на водещия майстор във всички свързани с ателието паметници би довело до определяне степента на участието му във всеки стенописен ансамбъл. Това от своя страна ще позволи да се направят по-общи наблюдения върху формирането и развитието на ателието, приобщаването на различни зографи към екипа и т.н.
– методология: сравнителен анализ, функционален подход; интердисциплинарен подход
3. Ясна перспектива за целите и научното приложение:
Изучаване на паметниците на поствизантийското изкуството на Балканите
4. Актуалност:
Изследването е в духа на актуалната научна тенденция за изучаването на балканското изкуство през призмата на организацията на зографите в ателиета
5. Работна програма:
Две години, разпределени за теренни проучвания (посещение и документиране на стенописите в притвора на Полошкия манастир (община Кавадарци) в Северна Македония и в църквата „Св. Архангели на енорията Цяцяпа“ в Костур), анализ, обобщения и изводи, завършване на текста.
6. Вид (жанр) на изследването:
Монографично изследване, разгърнато приблизително на 100 страници и албум с илюстрации.
7. Материално-техническо обезпечаване:
Собствени средства
8. Перспективи за сътрудничество с други институции:
Музея на Македония в Скопие; Византийския музей в Костур
9. Перспективи за въвеждане на постигнатите резултати в публичността:
– публикации в специализирани издания
– участие с доклади в научни форуми
