Стенописите в църквите в Добърско и в Сеславския манастир в контекста на съвременната им живопис на Балканите
Автор гл. ас. д-р Мария Колушева от сектор Изобразителни изкуства
Към проблемнотематичен модул Българското културно наследство в европейски и световен контекст
1. Кратък анализ на степента на проученост:
Стенописите и в двете църкви са добре известни както на специалистите, така и на широката публика, и вече са били обект на монографични изследвания. В края на 70-те и началото на 80-те години на миналия век, когато са издадени публикациите, знанието за живописта на Балканите от периода все още е недостатъчно. През изминалите години се натрупа значително количество материал, който оплътнява картината на изкуството от периода и който все още не е бил достатъчно използван. Това важи с особена сила за паметниците от края на XVI и началото на XVII в. – период, в който са изпълнени стенописите и в двата храма. Практически до момента остава непознат и един паметник от територията на днешна Албания, който смятам, че стои в пряка връзка със стенописите от църквата в Добърско и много вероятно с тези от Сеславския манастир. Това е църквата „Успение Богородично” в Зерват, изписана през 1605/6 г от зографите Михаил и Никола.
Цел на плановата задача ще бъде изследването на иконографската програма на стенописите в храмовете в Добърско и Сеславци, посочването на характерните им особености. Те ще бъдат сравнени както със стенописите от църквата в Зерват, така и с други паметници от територията на днешните Македония и Гърция, за които вече е предполагана връзката им с фреските от двата храма. Цели се добиването на по-ясна представа за ситуирането на двете стенописни украси в изкуството, създавано на територията на Балканите през разглеждания период.
2. Научна новост:
– информация: нова интерпретация на иконографската програма на двата стенописни ансамбъла; привличане на неизползван до момента сравнителен материал
– идеи: изясняване на значението на двата паметника за живописта от българските земи, ясното му ситуиране на фона на балканското църковно изкуство от периода
– методология: сравнителен анализ, функционален подход; интердисциплинарен подход
3. Ясна перспектива за целите и научното приложение:
История на изкуството
4. Актуалност:
Задълбочаване на познанието ни за два от най-значимите паметници у нас от началото на XVII в.
5. Работна програма:
Две години разпределени за теренни проучвания, анализ, обобщения и изводи, завършване на текста.
6. Вид (жанр) на изследването:
Монографично изследване, разгърнато приблизително на 100 страници и албум с илюстрации.
7. Материално-техническо обезпечаване:
Собствени средства
8. Перспективи за сътрудничество с други институции:
Музея на Македония в Скопие, ЦИАМ
9. Перспективи за въвеждане на постигнатите резултати в публичността:
– публикации в специализирани издания
– участие с доклади в научни форуми
Избрана библиография
1. Геров, Г. Аргументи за датировката и атрибуцията на няколко икони от Зографския манастир. – В: Светогорска обител Зограф. I. С., 1995, 131-141.
2. Каменова, Д. Сеславската църква. История, архитектура, живопис. С., 1977.
3. Корпус на стенописите от XVII век в България. С., 2012.
4. Пандурски, В. Куриловският манастир. С., 1975.
5. Поповска-Коробар, В. Кон атрибуцијата на живописот во црквата на Слимничкиот манастир. Зборник. Нова сер. бр. 2. Музеј на Македонија. Скопје, 1996, 213-252.
6. Поповска-Коробар, В. Към атрибуцията на стенописите в Слимничкия манастир и техните паралели в някои църкви в България. – ПИ, бр. 2, 1997, 3-10.
7. Поповска-Коробар, В. Sидно сликарство во црквата на Слимничкиот манастир. – Патримониум, бр. 13. Скопје, 2015, 209-248.
8. Флорева, Е. Старата църква в Добърско. С., 1981.
9. Γιακουμής, Κ. Μνημεία ορθοδοξίας στην Αλβανία. Αθήνα, 1994, 53-55.
10. Τσάμπουρας, Θ. Τα καλλιτεχνικά εργαστήρια από την περιοχή του Γράμμου κατά τον 16ο και 17ο αιώνα. Ζωγράφοι από το Λινοτόπι, την Γράμμοστα, τη Ζέρμα και το Μπουρμπουτσικό. Θεσσαλονίκη, 2013 (διδακτορική διατριβή), 141-147.
