Фестивалните документални филми и българската следа в тях

Автор доц. д-р Теодора Стоилова-Дончева от сектор Екранни изкуства

Към проблемно-тематичен модул Глобализация, изкуство, идентичност
 
В следващата си планова задача смятам да се концентрирам върху съвременните документални филми, включително българските, и техните фестивални успехи, най-общо казано. По-конкретно ще се занимавам с това как нормативността на фестивалите се отразява върху съдържанието на филмите, какви „моди“ и тенденции се налагат и какво влияние имат те върху авторовите решения и в крайна сметка върху самите филми. Не е новина (напротив), че чрез средствата на киното е най-лесно и успешно да се пропагандира. Това е валидно не само по време на мракобесните тоталитарни режими на ХХ век, но в някаква степен и днес. От друга страна, както в България, така и в Европа (макар и не така категорично изразено) документалните филми не се радват на зрителски интерес, колкото игралните филми, поради това обикновено се приема, че показателят, по който се измерва успехът на един документален филм, са тъкмо фестивалните селекции и отличия. Това от своя страна предопределя обликът на голяма част от документалните филми, чиито автори искат фестивални отличия и това редовно стимулира практики, близки до културното инженерство. Ще разгледам и анализирам какви филми печелят големи фестивални отличия, имат ли ясни отличителни белези и модерни теми и дали полът, расата, произхода на авторите на филма, придават тежест на неговото приемане по фестивалите. Много важна част от изследването ще се спре и върху изключително успешните документални филми, които в последните години спечелиха едни от най-големите европейски фестивали, печелени традиционно от игрални филми, като: Златната мечка от Берлинале 2023 взе документалният филм на режисьора Никола Филибер „На Адаман“ (трейлър: https://www.imdb.com/video/vi3556164633/?playlistId=tt26448811&ref_=tt_ov_vi) , а Златния лъв от фестивала във Венеция през 2022 взе документалния „Цялата красота и кръвопролитие“, реж. Лора Пойтръс (трейлър: https://www.imdb.com/video/vi2877539353/?playlistId=tt21374850&ref_=tt_ov_vi). Ще бъдат включени и документални филми с много престижни селекции по фестивали, като например документалния филм на Вим Вендерс „Анселм“ (специална прожекция на Кан 2023) и др. Разбира се, не е прецедент документални филми да печелят най-престижните международни кинофестивали, но в последните години това се случва често. Тези филми не могат да дължат успеха си само на културно инженерство, трябва да отговарят и на категорични художествени критерии. Следователно ситуацията с фестивалните успехи на документалните филми не е еднозначна и има необходимост да бъде анализирана.
Третата „сюжетна линия“ на настоящия текст ще бъде посветена на българските филми, които имат значими фестивални селекции, например едни от най-успешните по международни фестивали български филми от последните години са „Нямаш място в нашия град“ (трейлър: https://cineuropa.org/en/video/426337/) , който има селекции от няколко А фестивала за документално кино; „Последният гларус“ (2023), реж. Тонислав Христов и др.
Периодът, в който ще бъде разположено изследването ми е от началото на новия век до днес, за да може да се проследят различни отчетливи тенденции и да се направят изводи.
В допълнение, смятам, че практическата ми работа като продуцент и сценарист на документални филми и участието ми в различни работилници към престижни фестивали, ще бъде от полза на изследването, тъй като ми дава практическата възможност да се запознавам с най-новите фестивални тенденции и предписания от първо лице, да събирам емпиричен материал във връзка с изследването, да интервюирам различни специалисти по темата.
Като част от изследването предвиждам и провеждането на интервюта с авторите на най-успешните фестивални български филми в последните 25 години.
 
Степен на проучването и научна новост:
Предвид факта, че текстът ще се концентрира около съвсем нови документални филми, (като филмите, спечелили големите фестивални отличия в Берлин и Венеция през 2022 и 2023), в България не е писано изчерпателно по темата и това затвърждава необходимостта от подобно актуално изследване в сектор „Екранни изкуства“ на Ииизк. Все пак работата на голяма част от колегите в сектора ще бъде от полза в настоящото изследване. Определени текстове, публикувани в „Изкуствоведски четения“, сп. „Проблеми на изкуството“, сп. „Кино“ (с акцент върху обзорните статии за последните издания на фестивала „Златен ритон“) ще бъдат разгледани и включени в бъдещия текст. Също така ще се позова на статиите за документално кино на проф. д-р Андроника Мартонова и доц. д.изк. Александър Донев, описани в библиографията по-надолу. Текстовете на проф. д-р Ингеборг Братоева и проф. д-р Надежда Маринчевска за игрално и анимационно кино, също ще бъдат разгледани от гледната точка на настоящата тема.
Актуалност
Изследването ще проследи най-новите, значими и актуални документални филми от света и България.
Темата дава възможност за сътрудничество със специалисти в тази област и от други академии и университети, като Нов български университет, НАТФИЗ “Кръстьо Сарафов”, ЮЗУ „Неофит Рилски“, СУ „Св. Кл. Охридски“ и др.
 
Срок на изпълнението:
3 години
Вид на изследването:
Монографично, с очакван обем между 100 и 120 страници
Части от изследването ще бъдат представени на различни научни (международни и национални) конференции и ще бъдат публикувани в специализирани сборници. След окончателното завършване текстът ще бъде издаден като монография.
 
 
 

 
Библиография:
 

1. Александрова, Петя. Предимства и предизвикателства на късите форми. Модели и практики на българското късометражно игрално кино. София, ИИИзк, БАН, 2019
2. Братоева-Даракчиева, Ингеборг. Българско игрално кино. От „Калин Орелът“ до „Мисия „Лондон“. София, ИИИзк, 2013
3. Братоева-Даракчиева, Ингеборг. Европейско кино – глобално и локално. София, Институт за изследване на изкуствата, 2013
4. Донев, Александър. Картографиране на филмовата неопитоменост. Независимо, аматьорско и алтернативно кино в България след 1989 година. София, Институт за изследване на изкуствата, БАН, 2021
5. Донев, Александър. Съвременното асоциално българско документално кино. – Проблеми на изкуството, 2, 2020
6. Маринчевска, Надежда. Анимационните хибриди. София, Титра, 2015
7. Мартонова, Андроника. Между миграция и уседналост. Екзотичният друг и новото българско кино. Ииизк, БАН, 2021
8. Мартонова, Андроника. Вашият комунизъм, не е нашият комунизъм. Контекстите на посттоталитарното българско кино и непокорните филми на Мина Милева и Весела Казакова. В: Balkanistic forum, vol.3, 2019
9. Статулов, Деян. (Пре)поръчани филми. Пропагандни практики в българското игрално кино (1944-1989). Локус пъблишинг. 2023
10. Alexandra Juhasz, Jesse Lerner. F is for Phony: Fake documentary and Truth’s Undoing. University of Minnesota Press 2006

11. Ann Vogel. Film Festivals and Festivalization In: Cinema and the Festivalization of Capitalism, p.35-57, Brill, 2022

12. Barry Hampe. Making documentary Films and Videos. Holt Paperbacks, 2007

13. Diane Waldman and Janet Walker. Feminism and Documentary. University of Minnesota Press 1999

14. Elsaesser, Thomas. Film Festival Networks: The New Topographies of Cinema in Europe. In European Cinema: Face to Face with Hollywood. By Thomas Elsaesser, 82–107. Amsterdam: Amsterdam University Press, 2005.

15. Gary D. Rhodes, John Parris Springer. Docufictions: Essays on the Intersection of Documentary and Fictional Filmmaking, McFarland & Company 2005

16. Iordanova, Dina. The Film Festival Circuit. In Film Festival Yearbook 1: The Festival Circuit. Edited by Dina Iordanova and Ragan Rhyne, 23–39. St. Andrews, UK: St. Andrews Film Studies, 2009.

17. Malin Walberg. Documentary time. Film and Phenomenology. University of Minnesota Press 2008

18. Sheila Curran Bernard. Documentary Storytelling. Creative non fiction on Screen. Focal press 2010

19. Will Storr. The Science of Storytelling: Why Stories Make Us Human and How to Tell Them Better. Harper Collins GB, 2019

20. Walter Murch. In The Blink of an Eye. Silman- James Press 1992

21. Wilma De Jong, Erik Knudsen Jerry Rothwell Creative documentary. Theory and practice. Routhledge 2013