9 ное 2020

Българският музикален съюз в контекста на културните процеси от първата половина на ХХ век – идеи и реализации

Автор доц. д-р Стефка Венкова-Мошева от сектор Музика

Към ПРОБЛЕМНОТЕМАТИЧЕН МОДУЛ БЪЛГАРСКОТО КУЛТУРНО НАСЛЕДСТВО В ЕВРОПЕЙСКИ И СВЕТОВЕН КОНТЕКСТ

Работата по проекта е спряна до 30.04.2022 г. във връзка с решение на НС, п. 10, т. 16/30.10.2020 г.

Българският музикален съюз, учреден през 1904 г. и съществувал до 1941 г., е най-голямата и дългогодишна организация, която обединява музикалните дейци у нас през първата половина ХХ век. Той има организиращи и ръководни функции, благодарение на които се създават първите музикални институции – Музикалното училище, Музикалната академия, Българската оперна дружба. БМС става инициатор и защитник на новите тенденции в развитието на музикалната култура у нас. За негов пръв председател е избран Николай Николаев, който го ръководи до 1928 г.
От 1 януари 1904 г. започва и издаването на „Музикален вестник“, който след учредяването на БМС става негов съюзен орган. В този много решаващ за развитието на българската музика период музикантите получават трибуна, от която обсъждат важните музикално въпроси, както и популяризират своите идеи и дейност. За главен редактор е избран Димитър Хаджигеоргиев, който ще изпълнява тази длъжност през всички години на списването на вестника. На неговите страници се разискват най-значимите музикални въпроси, свързани с всички области на музикалния живот у нас. Тук се правят и първите целенасочени и последователни опити в областта на музикалната публицистика и критика, музикология, фолклористика и други. „Музикален вестник“ е и най-важният източник на информация за музикалния живот през периода. Печатният орган на БМС след прекъсването през 1928 г., е подновен и излиза през 1936-1939 г. под името „Музикална мисъл“ под редакцията на Димитър Радев.
Дейността на Българския музикален съюз и на неговия печатен орган „Музикален вестник“ не са проучени като цяло. Те рамкират едно изследователско поле, което се нуждае от самостоятелно, детайлно и многопластово изследване. Липсата на такова проучване е не по-малко парадоксална от липсата на монография за живота и делото на музикалния деец, на когото посветих предишния си проект – Николай Николаев. Дългият и особено интензивен период на съществуване на музикалната организация и нейният печатен орган, обилието от мнения, инициативи, дискусии; музикалните дейци и преплитането на техните съдби, идеи и дейности, ще се разглеждат в контекста на цялостния културен и обществен живот у нас.
Към момента няма данни за наличието на архив на Музикалния съюз и на „Музикален вестник“, но в различни архивни сбирки в столицата и страната се съдържат материали, свързани в тяхната дейност. Събирането и анализирането им ще позволят оповестяването на нови и неизследвани към момента факти, които да допълнят и обогатят цялостната история на съюза.
  Темата продължава актуалната в последните три десетилетия тенденция за разширяване и задълбочаване на научните изследвания относно българската музикална култура през първата половина на ХХ век. Ще се разшири и обогати представата за музикалния живот от посочения период, за водещите тенденции в него, за личностите, които ги провеждат и реализират. Така ще бъде запълнена съществуваща празнина в музикологичните изследвания в тази област, което ще допълни историята на българската музика.
Индивидуалният проект е тригодишен и ще бъде разработен като монографично изследване. Ще бъде отчитан пред ИГ „Музикална съвременност”, както и в периодичните отчети на изследователите от Институт за изкуствознание.
Предвижда се участие с доклади по темата на музикологични и изкуствоведски форуми у нас, като се планират поне 3 публикации в национални или международни проекти.