Религиозните песни в българската православна музика: влияния, специфика, аналози

Автор доц. д-р Стефка Венкова-Мошева от сектор Музика

Към ПРОБЛЕМНОТЕМАТИЧЕН МОДУЛ БЪЛГАРСКОТО КУЛТУРНО НАСЛЕДСТВО В ЕВРОПЕЙСКИ И СВЕТОВЕН КОНТЕКСТ

Темата за религиозните песни, известни още като братствени или духовни песни, без да е била основен обект на моите изследвания, ме вълнува вече повече от десетилетие. Запознах се с нея по време на работата ми върху докторската ми дисертация, посветена на културните взаимодействия в музиката на Католическата църква от източен обред в България.
Темата продължава актуалната в последните десетилетия тенденция за разширяване и задълбочаване на научните изследвания относно българската църковна музика. Особен интерес продължава да предизвиква именно времето от първата половина на ХХ век т.е. преди налагането на комунистическия режим, тъй като последвалата тотална идеологическа цензура и репресивните последици от нея на практика прекъсват естествения изследователски континуум и обгръщат в тишина и забрава множество важни за развоя на българската музика топоси. Които не само, че прекъсват в една или друга степен своето развитие, но лишаването им от възможността за рефлексия във времето непосредствено след тях, сякаш води до едно специфично необговаряне и неизживяване. Очакването за новост е по отношение на разширяването и обогатяването на представата за различните проявления на религиозното в българската музика, на нова корелация в отношенията между традиционната и авторската музика. Така ще бъде запълнена съществуваща празнина в музикологичните изследвания в тази област, което ще допълни историята на българската църковна музика.
В българската музикология въпросът за религиозните песни в православната традиция у нас като цяло не е изследван. Те се появяват в началото на ХХ век, а безспорно най-активният период на създаването и разпространяването им са 20-те – 40-те години на ХХ век. Основната причина за това е насърчаването и развитието от Св. Синод на дейността на православните християнски братства и дружества. Но песните продължават да се изпълняват и да имат своето място в църковномузикалния репертоар и през следващите десетилетия, включително и в съвременността. Друга важна причина е стремежът към приобщаване в църковната практика на звучаща музика от съвременността. Така се възприема песенната форма, близка до градската и училищната песен, с религиозни текстове на български език. Използват се както вече познати мелодии с нов текст (контрафакта), така и започват да се пишат авторски песни.
Религиозните песни са част основно от паралитургичната църковна практика и някои от тях добиват голяма популярност – „Кой Бог е велик”, „О, майко Богородице”,  „Цвете мило, цвете красно”, „Дядо Господи, прости ме”. Те рядко се употребяват в богослужебното последование на литургичния цикъл – това единствено би могло да стане по време на т.нар. концерт, докато се причестяват свещенослужителите или след края на литургията. Използват се основно в дейността на християнските братства и дружества, както и в българското училище – в обучението по музика и в часовете по вероучение. Людмила Добринова, която единствено има изследване по темата, посочва, че тези два вида песни – училищни и братствени – се създават успоредно и често си влияят взаимно (Добринова 1988: 83).
През 20-те – 40-те години на ХХ век се издават множество сборници с песни, които ще бъдат изследвани в плановия проект. Сред тях се открояват тези от Петър Динев „Сборник от песни и молитви за православните християнски братства и дружества” (1933 г.) и „Сборник съдържащ Св. литургия на св. Йоан Златоуст и 50 подбрани религиозни песни” (1947 г.), както и „Музикален сборник за православните християнски дружества и братства“ (1935) от Търновския митрополит Софроний и Борис Маринов. Съдържанието на тези сборници представлява специален интерес, тъй като там присъстват едновременно авторски песни от български композитори като Петър Динев, Добри Христов, Борис Тричков и други, песни върху популярни градски и традиционни западноевропейски мелодии, а също и музикални теми от Й. С. Бах, В. А. Моцарт, Й. Хайдн и други.
Целта на планираното изследване е да обхване в цялост спецификата и значението на религиозните песни за българската музикална култура. Акцентът се поставя върху особеностите на стилистичните влияния, както и отношението между традиционната музика и авторския опус, изясняване на тяхната функция – в музикалноцърковен и социокултурен аспект. Ще бъдат потърсени и аналози с духовните песни в източнокатолическата музикална традиция, която възприема като основа на своята богослужебна музика източноправославната. Наталия Рашкова определя ролята на католическите религиозни песни като „белег за общностна културна идентичност”, но те, заедно с православните религиозни песни безспорно се включват в общия процес на промяна и ориентиране на музикалния вкус на българина от първата половина на ХХ век към западноевропейската музика като интонационна опора и като специфика на музикалното изграждане. В този ред на мисли не е изненадващо, че създаването и въвеждането в живота на православната общност у нас на паралитургичните религиозни песни, протича в голяма степен синхронно и в другите християнски деноминации – католическа и протестантска. И е радващо, че паралелно с моето изследване, Михаил Луканов вече работи върху такова, посветено на протестантските песни в България. А по отношение на духовните песни в римокатолическата традиция, и по специално за банатските българи, вече има редица изследвания както от български учени – Любомир Милетич, Николай Кауфман, Майя Райкова, Наталия Рашкова, така и от полската музиколожка Вероника Гроздев-Колачинска.
Индивидуалният проект е тригодишен и ще бъде разработен като монографично изследване. Ще бъде отчитан пред ИГ „Музикална съвременност”, както и в периодичните отчети на изследователите от Институт за изкуствознание.
Предвижда се участие с доклади по темата на музикологични и изкуствоведски форуми у нас, като се планират поне 3 публикации в национални или международни проекти.
 
Библиография:

• сборници:

Православни:
Динев, Петър (1933): Сборник от песни и молитви за православните християнски братства и дружества. София.
Динев, Петър (1947). Сборник, съдържащ св. Литургия на св. Иоана Златоуст и 50 подбрани религиозни песни. София: Синодално издателство.
Попгеоргиев, Иван и др. (1939): Към Бога: Химни, песни и молитви за православните християнски дружества. Разград.
Софроний, митрополит Търновски, Борис Маринов (1935): Музикален сборник за Православните християнски дружества и братства. София: Св. Синод на БПЦ.
Сборник (1933): Сборник от песни и молитви за православните християнски братства и други. Ямбол.
Тулешков, Неофит (1940): Сборник песни и молитви. Перник.
Тулешков, Неофит (1935): Сборник песни и молитви з православните християнски братства. София.
 
Католически:
Да пеем заедно (1998): Религиозни песни и псалми. Пловдив: Католическа епископска конференция в България.
Духовни песни за Иисуса Христа (1934): Варна: K. Николов.
Календар "Св. св. Кирил и Методий" (1920-1948): издание на Католическата църква в България. Sofia.
Поклонник (1912-1948): Притурка на списание на отците Августино-Успенци. Пловдив.
Черковникъ или книга на християнина (1935). 3то доп. издание. Пловдив: Търговско издателство.