28 яну 2021

Архитектурната скулптура в епископската базилика във Филипопол. Част II

Автор доц. д-р Ива Досева от сектор Изобразителни изкуства
Към проблемнотематичен модул Българското културно наследство в европейски и световен контекст

1. Информация за степента на проученост на изследвания обект:
По време на проучването, реставрирането и експонирането на Епископската църква във Филипопол бяха публикувани редица приносни съчинения, отнасящи се до нейната история значението й при структурирането на късноантичния град, архитектурните особености, мозайките и реставрирането им, епиграфския материал. Част от архитектурната скулптура, а именно, носещите елементи (бази, колони, капители), общо над 70 паметника, бе обект на индивидуалния ми проект за периода 2017 – 2020 г. и на някои мои публикации. Останалият материал, който вече съм документирала, но не съм анализирала, е непубликуван, не по-малко важен и е приблизително същото количество. Става въпрос за носените елементи (корнизи, фриз-архитрави), конструкции от литургичната обстановка на църквата (олтарната преграда, амвона, две маси), други елементи от църковния екстериор и интериор (фиала, облицовъчни и преградни пана, облицовка на ниша/конха, прозоречни рамки и др.) Също както носените елементи, материалите, които предстои да бъдат проучвани, датират в широките граници на ІІ – VІ век.
Проблем, чиято актуалност се налага все по-настойчиво, е поставянето на архитектурната скулптура в контекста на изкуството във Филипопол и особено що се отнася до другите два обекта, с които Епископската базилика има статут на „серийна културна ценност“ (Малката базилика и сградата Ирини). Несъмнено, градът е сред най-важните древни културни центрове на територията на България, а създаваните художествени произведения дават възможност както да се проследят основните източници (Ефес, Пергам, Афродизия и др.), така и да се изявят някои особености, характерни само за определен ареал в Тракия. Имам предвид преди всичко Августа Траяна, тъй като в процеса на досегашната ми работа установих забележителни сходства, даващи нови насоки на бъдещото ми изследване.
2. Информация за научната новост:
– информация – систематизиране, датиране и интерпретиране на новооткритите, непубликувани паметници; ситуиране в общия контекста на на античното и ранновизантийското изкуство във Филипопол и в империята;
– идеи – архитектурната скулптура ще бъде разгледана като фактор за структуриране на сакралното пространство, осъществяването на синтез с другите монументални изкуства (мозайки, степописи и щукатура), използването на римски архитектерни детайли като сполии в ранновизантийска църква;
– методология – подходът ще бъде интердисциплинарен – предвижда се работа в областта на историята на скулптурата, живописта и на литургията.
3. Перспектива за целите и научното приложение:
история на изкуството
4. Актуалност:
Това, което определя изследването на материала като важно и неотложно, е осъщественото  включване на комплекса късноантични паметници с мозайки „Епископската базилика – Малката базилика – сградата Ирини” в индикативната листа на Световното културно наследство на ЮНЕСКО като серийна културна ценност.
5. Работна програма: две години
първа година – систематизиране на материала, запознаване с материали от други обекти и с нови публикации, подготвяне на илюстративния материал, анализ, намиране на паралели;
втора година – обобщения и изводи, завършване на целия текст.
6. Вид (жанр) на изследването:
монографично изследване, каталог на всички паметници от църквата, разгърнати на приблизително 120 страници и албум.
7. Материално-техническо обезпечаване:
обствени средства
8. Перспективи за сътрудничество с други институции:
Археологически музей – Пловдив, ОИ „Старинен Пловдив“
9. Перспективи за въвеждане на постигнатите резултати в публичността:
– публикации в специализирани издания;
– участие с доклади в научни форуми и семинари.
 
ИЗБРАНА БИБЛИОГРАФИЯ:
Мартинова-Кютова, М., Г. Пировска. Източната порта на Филипопол. – В: Ст. Станев, В. Григоров, Вл .Димитров (ред. и състав.). Изследвания в чест на Стефан Бояджиев / Studia in honorem Stephani Boiadzhiev. София: НАИМ-БАН, 2011, 211-234.
Тенекеджиев, В. Раннохристиянски богослужебни маси от България. Опит за изработване на типология. – В: Studia archaeologica Universitatis Serdicensis, Supplementum V (2010), Stephanos Archaeologicos in honorem Professoris Stephcae Angelova, София, 2010, 437-448.
Тодоров, Т. Е. Деамбулаториумът в раннохристиянската архитектура интериора на църквите в диоцез Тракия ІV – VІІ в. Дисертация за присъждане на научна и образователна степен „доктор“. Велико Търново, 2015.
Топалилов, И. PORTA TRIUMPHALIS в късноатична Тракия. – В: Владетел, държава и църква на Балканите през Средновековието. Сборник в чест на 60-годишнината на проф. д-р Пламен Павлов (Ред. Кънев, Н. и др.). ACTA MEDIAEVALIA Magnae Tarnoviae. T. I. Велико Търново, 2020, 304-324.
Цончев, Д. Приноси към старата история на Пловдив, С., 1938.
Шаранков, Н. Епиграфски открития през 2017 г. – Археологически разкопки и открития през 2017. София, НАИМ 2018, 731-734.
Dimitrov, Z. Anatolian Elements in the Order Architecture of Philippopolis. In: Proseedings of the First Internatioonal Roman and Late Antique Conference. “Cites, Territories and Identities” (Plovdiv, 3rd -7th October 2016). Vol 44 (2018), 231-243.
Kantareva-Decheva, Stanev. New mosaic floors in the Episcopal basilica of Philippopolis. –  Proceedings of XIV Conference of Association Internationale pour l'Étude de la MosaïqueAntique (AIEMA), (Nicosia, Cyprus, 15-19 October 2018). (in print)
Stanev, St., J. Tankova. The Episcopal Basilica of Thracian Philippopolis (Plovdiv, Bulgaria). – XVII International Congress of Christian Archaeology, Utrecht & Nijmegen, The Netherlandsя (2-6 July 2018) (in print)
Topalilov, I. PHILIPPOPOLIS. The city from the 1st to the beginning of the 7th c. – In: R. Ivanov (ed.) The Roman and Late Roman cities in Bulgaria, vol. 1, (ed. R. Ivanov), The Bulgarian Academy of Science Publishing House, Sofia, 2012, 363-438.