Художествени галерии в България през 1960-те години. Проектиране, пространствено оформление, картинни сбирки, изложби, устройство, формиране на институцията

Автор гл. ас. д-р Наташа Ноева от сектор Изобразителни изкуства
 Към проблемнотематичен модул  Изкуството през време на социализма

Обект на изследване. Изследването ще се фокусира върху издирване и систематизиране на архивни материали, тяхното осмисляне и анализ, за да се изяснят причините за създаването, историята, функционирането, устройството, спецификата и типологията на галерийните пространства в България през 1960-те години. Предложената тема за планов проект е естествено развитие от научната проблематика на първия планов проект на тема Галерийното дело в България през 1950-те години – трансформация на модела. Ще се изяснят факти за създаването на държавните, общински и частни галерии в София, Видин, Ямбол, Сливен, Габрово, Тръстеник, Смолян, Созопол, Пазарджик, Стара Загора, Ловеч, с. Горско Сливово, Ловешко, с. Брезово, Пловдивско, с. Момчиловци и др. Водещи изложби в периода също ще бъдат обект на анализ. Посочения период се характеризира с двоен скок от десетилетието на 1950-те години относно организираните общи художествени изложби, национални, чуждестранни изложби, индивидуални и групови експозиции. Това осезаемо изостря нуждата от изложбени помещения в цялата страна. От особено значение за галериите е законодателната основа и ще бъдат разгледани Постановленията на Министерски съвет през посочения период, които оказват влияние върху формирането и развитието на галериите. Ще се направи опит за реконструкция на модела на създаване и  функциониране на съществуващите галерийни пространства и откриването и развитието на нови такива. Важен аспект през 1960-те е и взаимодействието между галериите в столицата и страната, обмена на фондовете, временни изложби, пътуващите изложби и др.
Състояние на изследванията. В публикации на водещи историци и теоритици на изкуството се споменава бегло, частично и непълно за някои от галериите в страната. Освен изследванията за музейното дело на Симеон Недков (История на музейното дело в България), Вера Бонева (Музейната мрежа в България), публикации на Леонора Бонева (Музейните изложби. Пространство, колекции, изложби) и др., за галерийното дело все още липсва в научната литература цялостен труд, който да проследява историята и развитието на галерийното дело в България и това налага нуждата от такова изследване. Информация, фотографии и описания на някои галерии през 1960-те години се откриват на страниците на периодичния печат, каталози, дипляни и документи в ДАА, СБХ, НА на БАН, каталози, съпътстващи колекциите на някои от галериите и техните архивните фондове, които на този етап не са проучени и публикувани.
Проблемите на художествената практика за разглежданото десетилетие са застъпени в изследвания на: Наталия Христова (Българският случай – култура, власт и интелигенция 1944–1989), Бойка Доневска (Националната традиция през 60-те години на XX век. Художествен и практически дискурс), Катерина Гаджева (Единадест минути „бездеятелен“ отдих на ден), Ирина Генова (Погледът от България към изкуството във Франция през 1960-те години) и др. Важни за изследването са четива като това на Чавдар Попов (Тоталитарното изкуство), и историзиращи периода (Иван Еленков, Ивайло Знеполски, Искра Баева и др.).
Научната новост на проектa се фокусира в издирване, проучване и осмисляне на непубликувани архиви – документи, фотографии, критика, публикувана в пресата, интервюта с художници, свързани с откриването на галерии в страната, което от своя страна ще доведе до историко-теоритични изводи за галерийното дело през периода.
Цели и научно приложение на изследването: Целта на плановия проект е да въведе в научно обращение непубликуван материал, чрез който ще се обогатят знанията за галерийното дело в България, а това ще подпомогне изграждането на по-ясна представа за развитието и състоянието на художествения живот през периода. Научно-приложният аспект на изследването се изразява в представяне на систематизирана информация по тема, която не е разработвана, обнародване на нови документи, които биха могли да се ползват от широк кръг специалисти, преподаватели, студенти и докторанти в областта на хуманитарните науки и изкуствата.
Актуалност съобразно с приоритетите на научното направление: Актуалността на изследването се определя от факта, че досега у нас няма целенасочено проучване на експозиционните пространства и влиянието им върху развойните процеси в новото и съвременното българско изкуство, особено що се отнася до социалистическия период. Все още са много неизвестните факти, свързани с културния живот в България и в частност – с изложбените пространства, където са се състояли художествени събития. Това определя актуалността на настоящото изследване, което се фокусира върху галерията като специфично изложбено пространство, отчита видовете галерии, както и взаимоотношението музей – галерия, търси социокултурни функции, модели на организация и финансиране на галерийната дейност. Предлаганият проект е съобразен с тенденциите в съвременната наука.
Работна програма по години и етапи: в срок от две години са предвидени: издирване, проучване на архивни материали, документиране, систематизация (през първата година); анализ на събрания материал, обобщения и изводи (в рамките на 6 месеца); проблематизиране и съставяне на текст (6 месеца)
Жанр на изследването и очакван обем: интердисциплинарно изследване с обем от минимум 100 страници.
Материалното и техническото обезпечаване: работата по предложената тема не налага допълнително финансиране.
Перспективи за сътрудничество: работата по предложения планов проект предвижда сътрудничество с местните галерии, държавни институции, колекционери.
Възможности за отпечатване: Резултатите от различните етапи на работа ще бъдат публикувани в отделни научни статии в специализирани издания, представяни на научни форуми или конференции и интернет публикация. Като устойчивост на плановия проект е бъдещо отпечатване на монографично изследване за галерийното дело в България.