Галерийното дело в България през 1950-те години – трансформация на модела

Автор гл. ас. д-р Наташа Ноева от сектор Изобразителни изкуства
 Първи планов проект към проблемнотематичен модул  Изкуството през време на социализма

Обект на изследване. Политическите и обществени промени след 09.09.1944 г. естествено водят до промени и в художествения живот в страната. Периодът на 1950-те години се характеризира с променена динамика – продължават да се организират общи художествени изложби, но значително се увеличава броя на тематичните – национални и  чуждестранни изложби, индивидуални и групови експозиции се откриват в цялата страна. Това осезаемо изостря нуждата от изложбени помещения не само в столицата, но и в провинцията. Трансформацията на модела на функциониране на съществуващите галерийни пространства и откриването и развитето на нови такива е основен обкт в предлаганото изследване. От особен интерес са законодателната основа[1], проблема централизация – децентрализация на галерийната мрежа, трансформациите, които настъпват във властта и отражението, което оказват за съществуването или не на дадена галерия. Изследването ще се фокусира върху издирването, систематизиране, анализ  и осмисляне на архивни материали, за да се изяснят причините за създаването, историята, функционирането, спецификата и типологията на галерийните пространства  в България. Предложената тема за планов проект е естествено развите от научната проблематика на дисертационния ми труд и няма да засяга пряко дейността на галерия Раковски 125. Ще се изяснят факти за създаването на държавните и общински галерии и ще е се проследи просъществуването на частните галерии и процеса на одържавяване или закриване през 1950-те. Водещи изложби в периода също ще бъдат обект на анализ.
Състояние на изследванията. В публикации на водещи историци и теоритици на изкуството се споменава бегло, частично и непълно за някои от галериите в страната.
Проблемите на художествената практика за разглежданото десетилетие са застъпени в изследвания на: Димитър Аврамов (Летопис на едно драамтично десетилетие), Наталия Христова (Българският случай – култура, власт и интелигенция 1944–1989), Катя Гаджева (Фотографските илюстрации в българските периодични издания 1948–1956), Мария Митева (Възможните трансформации – художествена практика в България през първото десетилетие след 09.09.1944) и др. Важни за изследването са обебщаващи четива като това на Чавдар Попов  (Тоталитарното изкуство), и историзиращи периода (Иван Еленков, Ивайло Знеполски, Искра Баева и др.) И ако за музейното дело в България има монографично изледване на Симеон Недков (История на музейното дело в България), Вера Бонева (Музейната мрежа в България), публикации на Леонора Бонева (Музейните изложби. Пространство, колекции, изложби) и др. то за галерийното дело все още липсва в научната литература цялостен труд, който да проследява историята и развитието на галерийното дело в България. В двете научни публикации в списание Проблеми на изкуството и Изкуствоведските четения – «Чуждестранните изложби в галерия Раковски 125 през 1950-те години. Селекция и дискусия» и “Трансформация на изложбения живот и рефлексията на художествената критика през 1950-те години”, публкувани по времето на доктарнатурата също се явяват предпоставка за развиване на предлаганата тема. Информация, фотографии и описания на някои галерии през 1950-те години се откриват на страниците на периодичния печат, каталози, дипляни и документи в ДАА, СБХ, архивните фондове на някои от галериите, които и до днес функционират, които на този етап не са проучени и публикувани.
Научната новост на проектa се фокусира в издирване, проучване  и осмисляне на непубликувани архиви – документи, фотографии, критика, публикувана в пресата, интервюта с художници, свързани с откриването на галерии в София, Пловдив, Враца, Перник, с. Брегово, Видинско и др., което от своя страна ще доведе до историко-теоритични изводи за галерийното дело през този период.
Цели и научно приложение на изследването: Целта на плановия проект е да въведе в научно обращение непубликуван материал, чрез който ще се обогатят знанията за галерийното дело в България, а това ще подпомогне изграждането на по-ясна представа за развитието, състоянието на художествения живот през периода. Научно-приложният аспект на изследването се изразява в представяне на систематизирана информация по тема, която не е разработвана, обнародване на нови докумени, които биха могли да се ползват от широк кръг специалисти, преподаватели, студенти и докторанти в областта на хуманитарните науки и изкуствата.
Актуалност съобразно с приоритетите на научното направление: Актуалността на изследването се определя от факта, че досега у нас няма целенасочено проучване на експозиционните пространства и влиянието им върху развойните процеси в новото и съвременното българско изкуство, особено що се отнася до социалистическия период. Все още са много неизвестните факти, свързани с културния живот в България и в частност – с изложбените пространства, където са се състояли художествени събития. Това определя актуалността на настоящото изследване, което се фокусира върху галерията като специфично изложбено пространство – историческо развитие, теоретични постановки; видове галерии – частни, общински, национални; взаимоотношението музей – галерия, социокултурни функции, модели на организация и финансиране на галерийната дейност. Предлаганият проект е съобразен с тенденциите в съвременната наука.
Работна програма по години и етапи: в срок от две години са предвидени: издирване, проучване на архивни материали, документиране, систематизация (през първата година); анализ на събрания материал, обобщения и изводи (в рамките на 6 месеца); проблематизиране и съставяне на текст (6 месеца)
Жанр на изследването и очакван обем: интердисциплинарно изследване с обем от минимум 100 страници.
Материалното и техническото обезпечаване: работата по предложената тема не налага допълнително финансиране.
Перспективи за сътрудничество: работата по предложения планов проект предвижда сътрудничество с местните галерии и държавни институции.
Възможности за отпечатване: Резултатите от различните етапи на работа ще бъдат публикувани в отделни научни статии в специализирани издания, представяни на научни форуми или конференции и интернет публикация.
Тематиче