Влияние на управленските модели върху репертоарните политики на българския театър в периода 1989-2010

Автор гл. ас. д-р Илко Ганев от сектор Театър
Към проблемнотематичен модул Глобализация, изкуство, идентичност
 

Изследването ще проследи промените в управленските модели и тяхното пряко отражение върху развитието на театъра и репертоарните избори, които се налагат в посочения период. Основният фокус ще бъде поставен върху начина, по който променящата се институционална среда и преходът от централизиран репертоарен модел към хибридни форми на финансиране (държавно, общинско и проектно) налагат нови естетически избори при формирането на театралния афиш.

Актуалността на тази тема се определя от необходимостта от критичен теоретичен прочит на най-новата история на българския театър (след 1989 г.) през призмата на неговата икономическа и управленска трансформация. Темата е в пряк синхрон с приоритетите на Института за изследване на изкуствата за проучване на националните художествени процеси в контекста на европейската интеграция и глобалните културни индустрии.

Изследователският принос от гледна точка на недостатъчно изследвана територия в настоящия проект е интегрираният подход, който свързва „административните матрици“ и управленските решения и модели с конкретното художествено развитие на театралната сфера.

Плановият проект ще се базира на утвърдената периодизация на времето след 1989 г., като разглежда два основни етапа: периода на прехода (1989–2007 г.) и периода на европейска интеграция (2007–2010 г.). Крайна граница в изследването е 2010 г., белязана от въвеждането на нов модел на функциониране, свързани с делегираните бюджети, съгласно промени в законодателната рамка, въведената методика, както и стандартите за финансиране, които радикално променят конкурентоспособността и репертоарното планиране.

Основният фокус е поставен върху разглеждане на културните политики и управленските подходи, тяхното развитие и въздействие върху определени административни и икономически рамки, които налагат специфични естетически избори. По-детайлно текстът ще проследи прехода от класически драматургичен текст към пост-драматични форми, новите визуални възможности и site-specific продукции, постановъчни практики, оформянето на режисьорски и актьорски ядра и групи спрямо наложените управленски решения. Специално внимание ще бъде отделено на „проектния принцип“, както в репертоарните организации, така и при независимите организации и пространства, чието функциониране се различава съществено от това на репертоарните театри.

Като предварителна изследователска теза може да се допусне, че управленската среда е водещ фактор за трансформациите в драматургичния език и сценичната практика. Същевременно изследването ще анализира и индивидуалните реакции на конкретни театрални институции (Народен театър „Иван Вазов“, столичните театри и няколко извънстолични в Пловдив, Варна, Пазарджик, Благоевград;) спрямо провежданата държавна политика.

Крайният резултат от изследването ще бъде обвързан със систематизиране и архивиране на данни за културните политики в областта на театъра и сценичните изкуства, които често остават извън обхвата на съвременните изследвания. Резултатите от проекта могат да послужат като експертна база при разработването на бъдещи стратегии за културна политика и реформи в сектора на сценичните изкуства. Чрез използването на структурирана информация, съпоставка на архиви, репертоарни статистики и летописи, както и критическа рецепция, изследването ще предложи обективен анализ на театралния процес в посочения период.

Методология и изследователски източници:

Изследването прилага интердисциплинарен подход, а методологията включва:

1.     Теоретична и историческа подготовка: Натрупване на база данни за административните реформи и правомощията на директорите през прехода като маркер за цялостните процеси в съставянето на репертоар.

2.     Сравнителен анализ: Изследване на взаимовръзката между моделите на финансиране (субсидиране на база продаден билет) и жанровото разнообразие в афиша.

3.     Кейс-стади (Case studies): Отделяне на фокус върху конкретни примери с представителни държавни, общински и независими театрални институции, за да се избегне едностранчивост и да се обхване разнообразието на театралната мрежа.

Източници на изследването:

Архиви на държавната администрация и Министерство на културата: Документи за държавната политика, нормативни документи, промени, доклади; Творчески институции: Архиви на САБ, НАТФИЗ „Кр. Сарафов“, Музея на Народен театър „Иван Вазов“ и лични архиви. Периодика и дигитални архиви: Специализирани издания (сп. „Хомо Луденс“, сп. „Култура“) и документация от независими центрове

4.     Работна програма:

Етап 1 (Година 1): Натрупване на теоретична и историческа част; проучване на архивите от периода на прехода (1989–2007 г.). Анализ на периода; Теренни проучвания и интервюта; конкретизация на примерите от репертоарните театри;

Етап 2 (Година 2): Синтез на резултатите, оформяне на крайния текст (минимум 120 стандартни страници) и подготовка за публикация.