Еволюция и революция. Състояние на приложните изкуства в България през 1940-те и 1950-те години (законодателна рамка, институционални структури, модели между традиции и външни влияния, видов и жанров обхват, представители)
Автор гл. ас. д-р Мария Митева от сектор Изобразителни изкуства
Към проблемнотематичен модул Изкуството през периода на социализма
В обсега на изобразителните изкуства периодът на НРБ е слабо проучен. Науките за човека и обществото уплътняват контурите на периода, като очертават историческите рамки и водещите събития, икономическите аспекти и социалните измерения, също културата и идеологията са обект на изследване от редица автори и организации (Държавна агенция архиви; Института за изследване на близкото минало и т.н.). Върху проблемите на художествената практика в съвременни изследвания са работили Димитър Аврамов (Летопис на едно драматично десетилетие), Чавдар Попов (Тоталитарното изкуство), Иван Еленков (Културният фронт. Българската култура през епохата на комунизма – политическо управление, идеологически основания, институционални режими) Наталия Христова (Специфика на българското „дисидентство” власт и интелигенция 1956-1989; Българският случай – култура, власт, интелигенция 1944-1989 и др.), Ирина Генова (Българската перспектива към художествената култура отвъд Желязната завеса през 1960-те години. Погледът към Франция), Катерина Гаджева (Между желаното и действителното. Фотографските илюстрации в българските периодични издания 1948-1956), Пламен Петров (Изкуство и власт в България през 70-те години на ХХ век) и др.
Настоящото изследване, с акцент върху приложните изкуства ще проследи еволюционните линии в хода на развитието им, ще очертае състоянието им в новия обществен ред чрез систематично излагане на непроучените до сега факти. Проблемно ще проследи законовите и идеологически рамки, които го определят, ще потърси спецификата на отношенията традиция-съвременност и ще постави въпроса за влиянията и следваните модели. Изследването на изкуството от периода на социализма в България ще бъде разглеждано в контекста на цялостното развитие на художественото творчество и реализации и ще се основава на разбирането за абсолютната нехомогенност на етапа на НРБ. „Сталиниския период” със своята догматика (адепти на социалистическата идеология определят сталинизма като грешка в тълкуването на марксистко-ленинската идеология) у нас е бързо изолиран, и зачеркнат. Често се отбелязва мимоходом с някои ред, който да „оневини” образността в живописта и скулптурата (в единични случай става дума за приложните изкуства[1]) през тези близо десетина години. Активна критическа маса се натрупва за периода на т. нар. разведряване след Априлският пленум от 1956 г.
Процесите, които протичат в него тогава преминават от изживяването на тенденции от 30-те години на века, през рязката промяна на политическата ситуация и наслагването на новата номенклатура, новата идейна постановка, до качествената промяна в началото на 60-те години. Този, на практика „латентен” период обаче, става важен за следващото развитие. Изследването предполага разгръщането на широк исторически – политически, икономически и социален контекст. Проучване на нормативна база, както и на институции и структури в областта на културата и изкуствата. Обект на изследване ще са и образователните и новосформираните научни институции. Изследователското поле, освен специализираната книжнина, ще включва архиви, нормативни документи, отзиви в пресата, мемоари, анализи на произведения на изкуството, проучване на художествени изяви, тематични обсъждания и т.н.
Работната програма е със срок на изпълнение 2 години.
Издирването и систематизацията на фактите се предвижда за първата година. Съпоставката и съотнасянето им към съществуващата до момента – своевременна на периода на разглеждане и съвременната литература по въпроса в рамките на 6 месеца. Проблематизиране и съставяне на текст – 6 месеца. Периодично – поне един път годишно социализиране на резултата чрез участие в конференции и научни публикации.
