Тенденции в развитието на приложните изкуства от периода на НРБ, документирани във фотоархива на Института за изследване на изкуствата, БАН

Автор доц. д-р Мария Митева от сектор Изобразителни изкуства
Към проблемнотематичен модул Изкуството през периода на социализма

Степен на проученост на изследвания обект. Процесите на повсеместна дигитализация са осезаеми и в сферата на специализираното занимание с изкуство у нас вече повече от двадесет години. Богатият фотоархив на ИИИзк, БАН предоставя възможност за активно и водещо включване в тези процеси. Систематизиране на архива, съобразно съвременните подходи в изследователските практики е важен и все още в началото си процес. Приложните изкуства са широко застъпени във фотоархива на ИИИзк, БАН и предоставят възможност за анализ на редица тенденции, явления и творчески постижения от периода на НРБ. Съвременният поглед към приложните изкуства тогава, като част от общото им развитие през ХХ век, откриваме в обобщаващо издание на СБХ[1]. Специализирано издание от 1980-та година с въвеждаща студия на Александър Обретенов[2] събира данни за изявени творци и основно помества репродукции от произведенията им. Издание на БАН от 1989 г.[3] предлага аналитичен преглед на отделни видове приложни изкуства. Приносни в областта на приложните изкуства – и като съвременна рефлексия, и като своевременен теоретически и критически отзвук са публикации на Виолета Василчина. Изграждащи обща представа за приложните видове изкуство, както и в спецификата на всеки отделен от тях са текстове на Венета Иванова, Валентин Ангелов, Незабравка Иванова и др. Историзирането на проявите на приложното изкуство като общи тенденции и видова специфика от периода на НРБ предстои, а тенденциите, отразили интереса на редица учени, изследователи и фотографи, чрез документираните прояви в институтския фотоархив биха била важна отправна точка в този процес.
Научна новост. Предложеното изследване предполага нов подход към научното осмисляне на развитието на приложните изкуства, като изведе водещи тенденции в тяхното развитие, съобразно актуалните научните траектории за периода, обусловени както от институционалната насоченост, така и от държавната конюнктура. Съпоставката с отразените в критиката по това време посоки и постижения би отличило специфичните, генеалогични връзки във формирането на научната постановка по въпросите на приложните видове.
Перспектива за целите и научно приложение. Пресечни, полетата на изследване на тенденциите в развитието на конкретните видове изкуства и на научната обработка на фотодокументите, създават възможност за постигане на резултат във всяко едно от тях. Водеща перспектива е осмислянето на характеристиките на приложните изкуства, с цел общото им историзиране и вписването на точно атрибуирани, и научно контекстуализирани визуални свидетелства в електронната среда.
Актуалност. Изключването на произведенията на приложните изкуства от местата на показ във връзка с историята на изкуствата у нас, липсата на конструиран разказ за тяхното протичане, и съответното им маргинализиране в обучението в специализираните училища и академии, определя актуалността на изследването.
Работна програма. В рамките на три години се предвижда паралелна работа с фотоархива и изследване на наличната специализирана книжнина и архиви по въпроса. През първата и втората година ще се успореди работата по идентификация на фотодокументите и изграждането на систематичната им подредба, с извеждането на водещи тенденции – чрез проучване на обобщаващи издания, критически публикации в пресата – ежедневна и специализирана, архиви – институционални и лични, каталози и т.н. През третата година ще се състави научено каталогизиране на информацията във фотоархива, свързана с приложните изкуства и ще се състави текст върху основните тенденции, актуални за конкретните десетилетия в разглеждания период с вписване на наличната фотодокументация.
Жанр на изследването. Монографично изследване на приложните изкуства в периода на НРБ с обем от 120 страници, и научен каталог на фотодокументите в архива .
Материално и техническо обезпечаване на изследването. Изследването предполага достъп до архива на ИИИзк, БАН, проучване в библиотеки и архиви (СБХ, НА БАН, ЦДА), и не изисква допълнително материално и техническо обезпечаване.
Сътрудничество с други научни и образователни институции. За целите на изследването ще се използват стандартните процедури за достъп на информация, а при нужда ще се търси допълнително съдействие от посочените по-горе институции.
Социализация на резултатите. Своевременно ще се представят резултатите от проучването на научни форуми, и чрез публикации в сборници и специализирани издания.