Музикалнофолклорното в опита на трима съвременни български композитори (Петър Керкелов, Петър Дундаков и Димитър Бодуров)

Автор гл. ас. д-р Станимира Уидърз от сектор Музика

Първи планов проект кйм проблемнотематичен модул Глобализация, изкуство, идентичност

Предложеният проект се влива в потока усилия за осмисляне на представите за „български музикален фолклор“ в съвременното културно пространство. Промените през последните 150 години, свързани с процесите на урбанизация, модернизация, уестърнизация и глобализация и с техните проекции, комплицират и разработват смислова матрица, която натоварва тази музика с разнообразни наративи и задачи. Като “еманация на националната душевност” (Светлана Захариева 1997) и мощен символ на националното, който “обединява и поразява въображението със силата на очевидност” (Александър Кьосев 2024), традиционната музика има своите многопосочни интерпретации в творчеството на композиторите през всички периоди от развоя на българската музикална култура. Битийната многовалентност на фолклорното е широко изследвана от музиколози и етномузиколози. Сред по-важните посоки могат да се откроят 1) проучвания на конкретното използване на фолклорен материал: тук могат да се изброят почти всички музикалноисторически и голяма част от музикалнотеоретичните изследвания на българско композиторско творчество, както и публикации на етномузиколози като Светлана Захариева (1983); Елена Кутева (1985); Любен Ботушаров (1980); Лозанка Пейчева (2008) и др. 2) проучвания върху  заявените отношения на композиторите към фолклора – Кристина Япова (1997), Елисавета Вълчинова-Чендова (2004); 3) проучвания по отношение на фолклора като идентичност, означаване – Светлана Захариева (1987, 1995, 1998), Ценка Йорданова (1985, 1995), Ангелина Петрова (2006, 2008, 2009). Тези и редица други трудове, съпоставени с проучвания на феномените етно-, попфолк, чалга, популистки и медийни употреби на фолклорна музика (напр. на Розмари Стателова и Венцислав Димов), демонстрират, че въпреки, а може би поради своята символна мощ смисълът и ролята на фолклорната музика не са нито еднозначни, нито прозрачни, и още по-малко очевидни. В съвременния контекст на изострено присъствие в обществото на дихотомии като автентично/имитация, глобално/национално, както и на полемиката относно смисъла на традицията и нейните правилни и неправилни употреби актуално би било едно проучване на връзките и импулсите от и към фолклорното в музиката на българските композитори днес. 
Научният инструментариум на планираното изследване ще следва пътя на културната музикология – сравнително нова научна дисциплина (в чието поле е протекло обучението ми в Нидерландия). Раждайки се като алтернатива на етномузикологията и музикалната история, тази дисциплина съвместява подходи и от двете, а чрез тях – от музикологията, културологията, културната антропология, критическата теория. Основен ще бъде методът „case study“ – чрез изследването на три конкретни случая ще бъдат показани възможните, но не единствени перспективи и ориентири в композиторското отношение към фолклора в цялостната съвременна музикална картина.
Композиторите, чиято музика и чиито рефлексии към фолклорното ще бъдат обект на изследователския интерес, са Петър Керкелов, Петър Дундаков и Димитър Бодуров. И тримата принадлежат към най-активното понастоящем поколение композитори, и тримата са съумели да спечелят своя публика и да развият успешни кариери у дома и по света. И тримата артисти пристъпват към фолклорната музика “отвън” – от класическата музика (Керкелов), от електронната музика и мултимедия (Дундаков), от джаза (Бодуров). Според най-общ предварителен поглед Петър Керкелов използва директни заемки (в това число и архивни звукозаписи), които деконструира и въвежда или маскира в общата плътност на фактурата, използвайки ги като знак за митологичното, ритуалното, първичното. Петър Дундаков често работи с материал, чиято природа е вече вторична спрямо традиционната музика, идваща откъм движението на държавните ансамбли за народни песни и танци; понякога той избира като белег за фолклорно самият техен изпълнителски стил. Димитър Бодуров въвежда фолклорния материал, чийто маркер често е метроритмиката, в диалог с джазовия идиом, или се старае да го де- и реконструира. Посочените творчески подходи са само примерни и пълният им спектър в работата и мисленето на тези композитори предстои да бъде проучван. 
Защо тези свободни артисти, творящи в днешния отворен и свързан свят без държавни поръчения и задачи, нееднократно и нееднозначно прибягват до сочеща към фолклора изразност в творбите си? Какво ги привлича? Как фолклорното се явява, какви са неговите роли и характеристики? Какъв е художественият потенциал на тази музика отвъд значението ѝ на стратегия за самооразличаване и самоидентифициране (Ангелина Петрова 2006)? Дали и доколко тя е монолитна като понятие, извор на вдъхновение, (време)убежище и доколко е осъзнавана като флуиден режим на културна продукция, сложно преплетен и в непрекъснат обмен с дискурси като автентичност, хибридност, национализъм, популизъм? Това са някои от въпросите, които координират отправната точка на предложеното изследване.
Работен план: Първата година е предвидена за обстойно запознаване с релевантната научна литература по темата контекст и “начини на употреба” на фолклорната музика в творбите на българските композитори, особено в Новата музика от края на 20 век – началото на 21 век. Ще бъдат проучени медийни изяви и авторефлексии на тримата композитори и проследено развитието на фолклорния идиом в общия обем на творчеството им. Интервюта с тримата също са предвидени за първата година. Втората е посветена на синтезиране на материала, начертаване на концептуалната рамка, формиране на хипотези и оформяне на цялостното изследване.
Срок на проекта: 2 години
Резултати: предвижда се публикуване на статии с резултати от изследването в български (и предлагането им в) чужди научни издания, участия в научни конференции.
Жанр: Монографично изследване
Литература по темата (подборно):
Димов, Венцислав (2002). Български „академични музиканти“ в полето на world music. – В: Българско музикознание, 2002, № 3, с. 60-73.
(2019). „Музиката за народа на медийния фронт (Меката власт на народната и популярна музика в социалистическа България)“. – В: Българско музикознание, 2019, № 4, с. 120-125.
Захариева, Светлана (1983). Фолклорната музика в композиторското творчество. – В: Българско музикознание, 1983, №1, с. 96 – 102.
(1995). Фолклор и национализъм. – В: Българско музикознание, 1995, № 1, с.19-38.
(1997). Идеята за народната песен и нейните трансформации. – В: Българско музикознание, 1997, № 1-2, с. 3 – 23.
Йорданова, Ценка (1985). Обредни символи и музика. – В: Български фолклор, 1985, № 1, с. 17 – 25.
(1995). Областта на парамузикалното като предметно поле на семиотиката. В: Български фолклор, 1995, № 3, с. 3 – 44.
Кутева, Елена (1985). Някои принципи на фолклорното формообразуване в съвременното българско композиторско творчество. – В: Българско музикознание, 1985, № 3, с. 74 – 89.
Пейчева, Лозанка (2008). Между селото и града: Старата фолклорна музика от България в новите времена. Академично издателство „Професор Марин Дринов“, 2008.
Петрова, Ангелина (2008). Музикалното време и неговата многоезикова същност. Поетически прочит на политемпията при Стефан Драгостинов. – В: Българско музикознание, 2008, № 2, с.  30 – 54.
(2009). Божидар Спасов: рефлексии върху българския неравноделен ритъм в „Пиериди“. – В: Българско музикознание, 2009, № 2, с. 65 – 84.
(2009а). Рефлексии „между културите“ при трима български композитори: Божидар Спасов (Есен), Симеон Пиронков-син (Виена), Драгомир Йосифов (София). – В: Българско музикознание, 2009, № 3-4, с. 151 – 156.
Стателова, Розмари (2004). Дискурси около етнопопмузиката: проекции и прочити. В: – Българско музикознание, 2004, № 3, с. 86-117.
Япова, Кристина (1997). Проблемът композитор-фолклор през 20-те и 30-те години като проекция на културното отношение между личност и общност. – В: Българско музикознание, 1997, №3, с. 82 – 86.
Вълчинова–Чендова, Елисавета (2004). Новата българска музика през последните десетилетия: модели и интерпретации. София: Институт за изкуствознание, БАН, 2004.
Bohlman, Philip V (1988). The Study of Folk Music in the Modern World. Indiana University Press, 1988.
Born, Georgina, Hesmondhalgh, David (2000). Western Music and Its Others: Difference, Representation, and Appropriation in Music. University of California Press, 2000.
Radulescu, Speranta (1997). Traditional Musics and Ethnomusicology: Under Political Pressure: The Romanian Case. In – Anthropology Today, Vol. 13, No. 6 (Dec., 1997), pp. 8-12.
Slobin, Mark (2007). “Musical Multiplicity: Emerging Thoughts”. In – Yearbook for Traditional Music, Vol. 39 (2007), pp. 108-116.
Stokes, Martin (1997). Ethnicity, Identity and Music: The Musical Construction of Place. Berg Publishers, 1997.
Taylor, Timothy D. (2007). Beyond Exoticism: Western Music and The World. Duke University Press, 2007.
 
Интернет източник:
Кьосев, Александър (2024). “Що е патриотизъм?” Публична лекция във Военна академия „Г. С. Раковски“ с лектор проф. Александър Кьосев. Военен телевизионен канал, 12.01.2024. https://www.youtube.com/watch?v=_Kzk-_og6AU