Влияния от китайски и японски разбирания за свързаността между музиката и природата в произведения от композитора Асен Аврамов

[i] Свидетелства за подобна свързаност се откриват в най-ранните китайски и японски писмени паметници: Луню《論語》(Опростено изписване: 《论语》) (или Беседи и разсъждения, Беседи и размисли, Беседи и изречения и пр.) от V–IV в. пр.н.е. – основен източник, съхраняващ мисли на Конфуций и най-близките му ученици; Лиедзъ 《列子》(или [Трактат] на учителя Лие) от III в. пр.н.е. – даоистки текст от Лие Юкоу; Лидзи 《禮記》(Опростено изписване: 《礼记》) (или Записки за ритуалите/нормите на поведение, Книга на благочестието и др.) от III–II в. пр.н.е. – трактат с конфуциански текстове от различни автори; Уънсин дяолун 《文心雕龍》(опростено изписване:《文心雕龙》) (Литературното съзнание и извайването на дракони[i] или Сърце на словесността и ваяние на дракони) – трактат от IV–V в. сл.н.е. от теоретика на китайската литература Лиу Сие (Shestakov (1967): Музыкальная эстетика стран Востока. Памятники музыкально-эстетической мысли [Muzykal’naja jestetika stran Vostoka. Pamjatniki muzykal’no-jesteticheskoj mysli]. Leningrad; Confucius (2006): Лун юй [The Analects]. Sofia; Confucius (2007): Беседи и размисли [The Analects]. Sofia; Karastoychev (2012): Поетика [Poetics]. – In: Belivanova, B., Comp. and Ed. Средновековна китайска литература. Христоматия. Първа част [Srednovekovna kitayski literatura. Hristomatiya. Parva chast]. Veliko Tarnovo; Osnovni ponyatiya (2017; 2020): 中華思想文化術語. Основни понятия в китайската мисъл и култура [Osnovni ponyatiya v kitayskata missal I kultura; Key Concepts in Chinese Thought and Culture]. Book 1; Book 5. Sofia); Коджики 「古事記」– японски писмен паметник, създаден през 712 г., Нихоншооки 「日本書紀」или Нихонги 「日本紀」– японски писмен паметник, създаден през 720 г., и др. (Nihon Shoki (1997): Нихон сёки [Nihon Shoki]. Vol. 1 [I–XVI]. Sankt Peterburg; Вж. Kojiki (2017): Кодзики. [Записи о деяниях древности. Свиток 1-й. Мифы. Studydoc. Available at: http://studydoc.ru/doc/2080889/kodziki–osnovnoj-tekst–perevod-e.m.-pinus-glava-1-kogda (Accessed: 31 May 2017). Свидетелства за свързаността между музиката и природата се откриват и в авторска художествена литература, например в Генджи Моногатари「源氏物語」(или Сказание за Генджи, Приказка за Генджи), многотомно съчинение от XI век от японската писателка Мурасаки Шикибу, в което свързаността между музиката и природата по време на различни музикални изпълнения е представена като доставяща висша естетическа наслада.

[ii] Споменатите феномени се представят в конфуцианския трактат Лю шъ Чун-Циу от III в. пр.н.е.

[iii] Tzenova: (2020): Рецепция на представления на японски традиционен театър в България; (2024): Рецепция на представленията на китайска традиционна опера в България.

[iv] Съществуват радиопредавания; кратки отзиви и др., посветени на Аврамов (Decheva (1997): Когато тръгнеш нявга за Итака, моли се пътят ти да е далечен [Kogato tragnesh nyavga za Itaka, moli se patyat ti da e dalechen]. – In: Kultura, No. 44; Manolova (2020): Изплъзващият се дъх на античността като провокация за аудио. – BNR, 20 May. Available at: Изплъзващият се дъх на античността като провокация за аудио – Радиотеатър (bnr.bg) (Accssed: 23 February 2024); Docheva (2021): Kriti`en pogled: Kym repertoara… – Vapreki.com. Available at: ВЪПРЕКИ (xn--b1agjhxg2e.com) (Accessed: 23 February 2024); Kamenova (2022): Асен Аврамов: В театъра всеки звук се превръща в персонаж. – In: Homo Ludens, No. 25; Danova–Damyanova (2023): Епос за любов и раздяла. – Art Platform. Available at: Епос за любов и раздяла – Платформа за изкуства (artstudies.bg) (Accessed: 23 February 2024); и др.). Аврамов е „композитор във фокус“ в 54-ти Международен фестивал Софийски музикални седмици през 2023 г.

[v] В първите две произведения (за актьори и ударни инсрументи), носители на национални и международни отличия, се откриват ранни търсения на композитора върху „свързаността“ между природата и музиката. (Режисурата е на Явор Гърдев.)

[vi] В пиесата (по текстове от Ани Илков, Георги Господинов и Калин Янакиев, реж. Иван Добчев) „вятърът“ е пресъздаден с помощта на глисанди, изпълнени с маркуч. Отново се откроява звучността на течаща вода и река. Наподобен е тембърът на китайския традиционен инструмент бандзи.

[vii] С планирана премиера за 1 юли 2020 г., отменена поради пандемията; торбата е написана след творческа експедиция на Аврамов в Китай през 2018 г.

[viii] Творбата (с автор на пиесата и режисьор – Елена Панайотова), интегрираща елементи от няколко разновидности на японския традиционен театър – Бунраку, Сарукура и Бунянингьоо, чертае пресичащи се линии с българската и в определени аспекти, включително музикални – със старогръцката култура. Пиесата е създадена специално за форума Пловдив: европейска столица на културата 2019, реализирана от Държавен куклен театър – Пловдив съвместно с японски майстори, български музиканти и др.

[ix] Пианото би могло да се замести от хармониум, малък орган, челеста или акордеон (Кореспонденция с Аврамов, 2024).

[x] В една от частите, озаглавена Чаена церемония, в музикалната тъкан целенасочено е вплетена и откроима звучността на две японски реки; творчески е интерпретирана и японската идея за „паузата“ (ма), предхождаща и следваща появата на „звука“ (ото).

[xi] В тъканта на творбата са вплетени звучности на „птичи песни, течащи води, повеи на вятър, тракане на сухи клони, въздишки и т.н.“; създадена е като „звукова инсталация“, съпътстваща изложбата „Преминаване – траектории на времето“ на художника Станислав Памукчиев (2022). Музиката, чиято продължителност е осем (8) часа, в началото напомня утро, около 10 ч., утринните звучност е „висока, бистра, лека“, а с приближаването към своеобразния край на деня, около 18 ч., става все „по-тъмна и мрачна“.

[xii] Премиерата на произведението е в рамките на форума Софийски музикални седмици през 2023 г.

[xiii] Вж. напр. Tsuge (1981): Symbolic Techniques in Japanese Koto-kumiuta. – In: Asian Music, Vol. 12, No. 2: 109–123; Gvozdevskaya (2007): Метафизика Востока в японском традиционном музыкальном мышлении [Metafizika Vostoka v yaponskom traditsionnom muzykal’nom myshlenii]. – In: Ориентиры… [Orientiry…], No. 4: 186–197; Kapuscinski et Rose (2012): Le temps et le timbre dans la musique de Gagaku. Paris.

[xiv] Както и: разговори и кореспонденция (инициирани от автора на предлагания проект) с Асен Аврамов, както и с български изпълнители и постановчици; партитури; бележки на композитора; звукозаписи и видеозаписи от концертни интерпретации; други звукови файлове. У нас композиторът и музикален педагог проф. Георги Златев-Черкин осъществява обстойна рецензия върху представления от китайската традиционна опера Чуандзю: Изкуството на Съчуанската музикална драма (1959). Рецензия за представления на театър Пук – пазител на традициите Бунраку и Сарукура от японския традиционен театър, пише Дойчина Синигерска (1976). Проф. Снежина Панова, театрален историк, е автор на ярка рецензия за представления от театър Но у нас през 1982 г. Музикологът доц. Киприана Беливанова пише рецензията: Артистично обаяние. Гостуване на КИТАЙСКА НАЦИОНАЛНА ОПЕРА в София (1987). В българското театрознание публикации, свързани с представления на японски традиционен театър, осъществява проф. д.н. Ромео Попилиев: напр. Люлеещата се стая. Трупа „Хан Майм Кобо“ – Япония (1987: 6). Проф. д.н. Бойка Цигова, литературовед и дългогодишен изследовател на японския език и култура, разглежда аспекти от сценичното изкуство Но в свои по-обхватни публикации, сред които: Дзен естетика и японската художествена традиция (1988), Дзен и традиционните японски изкуства (2014) и мн. др.; вж. и Естетика с образ на цвете (2000). Проф. Цигова е автор и на хабилитационен труд, свързан с рецепция на японска литература у нас: Японската литература в България. Рецепция и превод (1997). Николай Йорданов, театровед, организатор на форуми, в които се представят представления от китайската традиционна опера, в студия, озаглавена Драматургичната ремарка и театралният контекст, публикувана в сп. Проблеми на изкуството (1998, No. 2: 18–27), изследва „китайски текстове за театър“ от XIII – XIV творби от театър Но, Кабуки, японски куклен театър. Н. Йорданов отбелязва, че Карел Бушак, учен от Пражкия лингвистичен кръг, отказва да възприеме текстовете за китайски театър като „драматични“, а като „синтез от проза, стихове и песни“. Н. Йорданов изследва и проблеми, свързани с „исторически употреби на понятието постановка“ (2015). Проф. д-р Иванка Влаева, музиколог и културолог, осъществява многобройни и обстойни публикации върху музикалните култури на различни азиатски държави, включително на Япония и Китай, автор е на монографиите Музика по пътя на коприната. Теоретични, исторически и етномузикологически студии (2009) и Музиката в глобалния свят. (Отражение в българското образование) (2016), както и на редица други изследвания, публикувани от 2000 г. насам. Доц. д-р Миглена Ценова, музиколог, изследва музикалната система и музикалния инструментариум на Китай (1997 и др.) и Япония (2017а и др.); осъществява десетки публикации върху Пекинската опера Дзиндзю, театър Кабуки и много други изследвания върху музиката и театъра на Китай и Япония, включително върху рецепцията на отделни представления, излезли от печат между 2004 и 2024 г. Публикации от проф. д-р Андроника Мартонова върху киното на държавите от Южна, Източна и Югоизточна Азия (ЮИЮА) също са важни за настоящото изследване и за рецепцията на представления от японския традиционен театър и китайската традиционна опера в България, тъй като тези публикации често обхващат аспекти от театъра и музиката на изследваните държави; проучват разпространението у нас на филми от тези държави и тяхната рецепция в България: вж. монографиите Йероглифът на киното (2007) и Между миграция и уседналост: екзотичният друг и новото българско кино. Към културологичните полета на идентичността, различието и дискурса Свой/Чужд (2021), както и публикуваните студии и статии Забравената лента: из архивите и историята на българо-китайския документален филм „С песен по Китай“ (1955) (2015), По следите на Хиса Ота и японизма – в европейското културно пространство на ранния XX в. (2016), Ханако: една Кабуки актриса из България и Трансилвания в началото на ХХ в. (2019),  Наративът за китайците: визуални стратегии и скрити гласове (2020)[xiv] и мн. др. (Тук би могло да се добави, че връзките между музиката, театъра и киното в Китай и Япония са същностни.) Проф. Калина Стефанова, театровед и театрален критик, публикува свои впечатления от представления на японски традиционен театър и китайска традиционна опера, придобити съответно в Япония през 2006 (2012a) и 2010 г. (2012b) и в Китай през 2011 г. (2012c). Проф. д-р Йоана Спасова-Дикова, театровед, проучва аспекти от театъра на други държави от ЮИЮА и го съотнася с българска култура (2010; 2012; 2017 и др.); проф. Спасова-Дикова представя и изследвания върху нематериалното световно културно наследство, част от което е например Пекинската опера Дзиндзю, разработвани в институти от системата на БАН (2021). Дисертация, вдъхновена от представление в София, обхващащо елементи от китайската традиционна опера Юедзю, пише д-р Вяра Димитрова: Музикалната сцена – пространство за реализация на хора със специални нужди. Съвременни педагогически аспекти на проблема (2013). Доц. Асен Терзиев, театровед, театрален критик, организатор на форуми, в които се представя китайска традиционна опера, осъществява две публикации върху представлението Невидими № 2: Фу, реализирано от изцяло български постановъчен и изпълнителски екип, в което са интегрирани елементи, създаващи асоциации с Пекинската опера Дзиндзю (2013a; 2013b). Братислав Иванов, автор на учебни материали по японски език и публикации върху различни аспекти от културата на Япония, отделя внимание върху театър Но, Кабуки, Бунраку и др. в свои по-обхватни публикации: вж. напр. Японската религия (2014), История на Япония (2016) и мн. др. Проф. д.н. Камелия Николова, театровед и театрален критик, изследва представление от китайската традиционна опера Хуейдзю, пряк предшественик на Дзиндзю, в публикацията Международен театрален фестивал „Варненско лято“: среща на различни театрални гласове (2017). В свои монографични изследвания проф. Николова разглежда проблеми, свързани с „рецептивни стратегии“, зрителска рецепция, критическа рецепция и др. (вж. напр. 2003; 2004). Проф. д.н. Българският композитор проф. Георги Арнаудов публикува два пътеписа, свързани с негови посещения в Китай и с проучвания върху китайска музикална култура и музикален инструментариум (2018а; 2018b). Сред рецензиите и представянето у нас на представления, свързани с двете азиатски държави, следва да се спомене и публикацията 13 езика (2020). Доц. д-р Искра Мандова, китайски филолог, осъществява изследване върху китайската традиционна опера Кунцю: Традиционната Kунчю опера – развитие, характеристика и символика на образите (2021). Диен Ютин, Ванг Йе и Ли Мингхуей, китайски докторанти, разработват и защитават дисертации върху аспекти от китайската традиционна опера в български академии по изкуства под научното ръководство на български педагози (2020 и 2022); Тодор Вълев, млад български изследовател, осъществява публикация, обхващаща аспекти от китайската традиционна опера (2023). Вж. Zlatev-Cherkin (1959): Изкуството на Съчуанската музикална драма [The Art of Sichuan Music Drama]. – Култура [Kultura], № 48, 28 November: 6; Sinigerska (1976): Самобитност и новаторство. Куклен театър „Пук“ в София [Samobitnost i novatorstvo. Kuklen teatar Puk v Sofia]. – Култура [Kultura], No. 44, 30 October: 4; Panova (1982): Театър «НО» – Япония [Teatar „NO“ – Yaponiya]. – Култура [Kultura], No. 27, 2 July: 7; Popiliev (1987): „Люлеещата се стая. Трупа „Хан Майм Кобо“ – Япония [Lyuleeshtata se staya. Trupa Han Maym Kobo – Yaponiya]. – Kултура [Kultura], No. 41, 9 October: 6; Tsigova (1988): Дзен естетиката и японската художествена традиция [Zen estetikata i yaponskata hudozhestvena traditsiya]. Sofia; Tsigova: (2000): Естетика с образ на цвете. (Встъпителна студия). – In: Zeami Motokiyo. Фушикаден. Напътствия за цветето в НО [Fushkaden. Napatstviya za tsveteto v NO]. Sofia: 11–76; (2014): Дзен и традиционните японски изкуства [Zen i traditsionnite yaponski izkustva]. Sofia; Yordanov: (1998): Драматургичната ремарка и театралният контекст. – Art Studies Quaterly, No. 2: 18–27; (2015): Yordanov, N. Исторически употреби на понятието постановка. – В: Homo Ludens, 2015, № 18. Available at: http://homoludens.bg/articles/istoricheski-upotrebi-na-poniatieto-postanovka/ (Accessed: 11 September 2023); Tzenova (1997): Мит, Космос, Ритуал в музикалната система и музикалния инструментариум на Древен Китай [Myth, Cosmos, Ritual in the Musical System and Musical Instruments of Ancient China]. Дипломна работа. Ръкопис) [A Diploma/Thesis Work (for Bachelor’s degree). Manuscript]. Sofia (NMA); Tzenova-Nusheva: (2009): Пекинският оперен оркестър: инструментариум, митологични и исторически ракурси [The Peking Opera Orchestra: Instruments, Mythological and Historical Aspects]. – In: Млад научен форум за музика и танц [Young Scientific Forum for Music and Dance], Vol. 3: 27–41; (2010a): Древнокитайски концепции за музиката (юе 乐 yuè) – проекции в Пекинската опера (Дзин дзю 京剧 jīng jù) [Ancient Chinese Conceptions of Music (乐 Yuè) – Projections in Peking Opera (京剧 Jīng jù)]. – In: Млад научен форум за музика и танц [Young Scientific Forum for Music and Dance], Vol. 4: 227–249; (2010b): Пекинската опера дзин дзю 京剧 [The Peking Opera Jing ju 京剧]. Sofia; (2017a): Японски разбирания за музиката и проявлението им в театър Кабуки (歌舞伎). Влияние на дзен (禅) върху японската традиционна музика и върху театър Кабуки [Japanese Understandings On Music and Their Manifestation in Kabuki Theatre (歌舞伎). The Influence of Zen (禅) on Japanese Traditional Music and on Kabuki Theatre]. – In: Музикални хоризонти [Musical Horizons], No. 6: 16–22; (2017b): Музикални и символни аспекти в японския традиционен театър Кабуки (歌舞伎)　[Musical and Symbolic Aspects of Japanese Traditional Kabuki theatre (歌舞伎)]. [Научен проект; Research Project]: 1–242; и др. (за по-подробна информация вж.: Miglena Tzenova. Research. – Available at: Miglena Tzenova | Institute of Art Studies – Bulgarian Academy of Sciences – Academia.edu. Accessed: 18 February 2024); Vlaeva: (2000): Идеята за музикалното в някои култури на Азия през първата половина на XX век [Ideyata za muzikalnoto v nyakoi kultura na Aziya prez parvata polovina na XX vek]. – In: XX научна конференция на преподавателите по история на музиката [XX nauchna konferentsiya na prepodavatelite po istoriya na muzikata (Varna)]: 52–61; (2003): Музиката на Азия като импулс за творчество в Европа и Америка – пътят към Индия или подстъпите към World Music [Muzikata na Aziya kato impuls za tvorchestvo v Evropa I Amerika – Patyat kam India ili podstapite kam World Music]: 64–82; (2004): Понятието текст в контекста на музикалната култура [The Concept of Text in the Context of Musical Culture]. – In: Нови идеи в музикознанието [New Ideas in musicology (Sofia: UBC)]: 116–130; (2005): За класическата музика в контекста на някои азиатски култури – през призмата на образователния процес [On Classical Music in the Context of Some Asian Cultures – In the Light of the Education Process]: 166–172; (2007): Глобалният свят и музикалната терминология [Globalniyat svyat i muzikalnata terminologiya]. – In: Изкуствоведски четения [Art Readings]: 171–178; (2009): Музика по пътя към коприната (теоретични, исторически и етномузикологически студии) [Music Along the Silk Road (Theoretical, Historical and Ethnomusicological Studies)]. Sofia; (2016): Музиката в глобалния свят. (Отражение в българското образование) [Music in the Global World (Reflections in the Bulgarian Education)]. Sofia; Nikolova: (2003): Рецептивни стратегии на модерната европейска драма в афиша на Народния театър през сезона 1918–1919 г. [Retseptivni strategii na modernata evropeyska drama v afisha na Narodniya teatar prez sezona 1918 1919 g.]. – Homo Ludens, No. 6–7; (2004): Модерната европейска драма в Народния театър. Между двете световни войни [The modern European drama in the National Theater between the two world wars]. Sofia; (2013): Театралното събитие на 2013 [Teatralnoto sabitie na 2013]. Анкета [Anquette]. – Литературен вестник [Literaturen vestnik], No. 42: 10–12; (2017): 25. Международен театрален фестивал „Варненско лято“: среща на различни театрални гласове [The 25^th Edition of Varna Summer International Theatre Festival: Gathering a variety of theatre voices]. – Платформа за изкуства [Art Platform], 11 July. Available at: 25. Международен театрален фестивал „Варненско лято“: среща на различни театрални гласове – Платформа за изкуства (artstudies.bg) (Accessed: 25 December 2023); Màrtonova: (2007): Йероглифът на киното [The hieroglyph of cinema]. Sofia; (2021): Между миграция и уседналост: екзотичният друг и новото българско кино. Към културологичните полета на идентичността, различието и дискурса Свой/Чужд [Between Migration and Settledness: The Exotic Other and The New Bulgarian Cinema (Towards the Culturological Fields of Identity, Difference and the Self/Other Discourse)]. Sofia; (2015): Забравената лента: из архивите и историята на българо-китайския документален филм „С песен по Китай“ (1955) [The Forgotten Film Reel: Across The Archives and the History of Bulgarian-Chinese Documentary “With a Song in China” (1955)]. – In: Дипломатически, икономически и културни отношения между Китай и страните между Централна и Източна Европа [Diplomatic, economic and cultural relations between China and the countries between Central and Eastern Europe (Veliko Tarnovo)]: 96–112; (2016): По следите на Хиса Ота и японизма – в европейското културно пространство на ранния XX в. [Po sledite na Hisa Ota i yaponizma – v evropeyskoto kulturno prostranstvo na ranniya 20 v.]. – In: Stefanov, Nako, Comp. and Ed. Азия и светът – взаимоотношения и взаимодействия – 2015 [Azia i Svetat – vzaimootnosheniya i vzaimodeystviya – 2015]. Sofia: 75–82; (2019): Ханако: една Кабуки актриса из България и Трансилвания в началото на ХХ в. [Hanako: A Kabuki Actress Across Bulgaria and Transylvania at the Beginning of the 20th Century]. – In: Societas Classica, No. 1: 141–162; (2020): Наративът за китайците: визуални стратегии и скрити гласове [The Narrative about the Chinese: Visual Strategies and Hidden Voices]. – In: Дипломатически, икономически и културни отношения между Китай и страните между Централна и Източна Европа [Diplomatic, Economic and Cultural Relations between China and the Countries between Central and Eastern Europe]: 171–198; Spassova–Dikova: (2010): Ваянг – куклата сянка на Индонезия [Wayang – the Shadow Puppet of Indonesia]. – КуклАрт [KuklArt], No. 4: 27–30; (2012): Театър и ритуал в българската и балийската култури [Theatre and Ritual in Balinese and Bulgarian Culture. – In: Изкуствоведски четения 2011 [Art Readings 2011]: 309–319; (2017): Performativity in Bulgarian and Balinese Rites. Cross-cultural Aspects. – In: Азия и светът – взаимоотношения и взаимодействия – 2016 [Asia and the World – Relationships and Interactions – 2016]: 208–213; (2021): Изследвания в Българската академия на науките в областта на пърформативните изкуства (в светлината на Конвенцията за опазване на нематериалното културно наследство на ЮНЕСКО за 2003 г.) [Research at the Bulgarian Academy of Sciences in the Field of Performing Arts in the 21^st Century (In the Light of the 2003 Convention for the Safeguarding of Intangible Cultural Heritage of UNESCO)]. – In: Нематериално културно наследство. Актуални проблеми [Intangible Cultural Heritage. Actual Problems]: 41–51; Stefanova: (2012а): Театърът (в) Япония. Първа част: 2006 [Teatarat (v) Yaponiya. Parva chast: 2006]. – In: Stefanova, K. Още театър, още свят [Oshte teatar, oshte svyat]. Sofia: 198–204; (2012b): Театърът (в) Япония. Втора част: 2006 [Teatarat (v) Yaponiya. Vtora chast: 2010]. – In: Stefanova, Kalina. Още театър, още свят [Oshte teatar, oshte svyat]. Sofia: 205–221; (2012c): В Пекин: викане на духове и усещане за хармония или: За Мей Ланфанг и пре/откриването на неговия театър. Китай 2011 г. [V Peking: vikane na duhove i useshtane za harmonia ili: Za Mei Lanfang i pre/otkrivaneto na negoviya teatar. Kitay 2011 g.]. – In: Stefanova, Kalina. Още театър, още свят [Oshte teatar, oshte svyat]. Sofia: 222–229; Dimitrova (2013): Музикалната сцена – пространство за реализация на хора със специални нужди. Съвременни педагогически аспекти на проблема [Muzikalnata stsena – prostranstvo za realizatsiya na hora sas spetsialni nuzhdi. Savremenni pedagogicheski aspekti na problema]. [Ph. D. Dissertation.] Sofia  (NMA); Terziev: (2013a): Невидими № 2: Фу [Invisibles No. 2: Fu]. – In: Литературен вестник [Literaturen vestnik], XX, No. 25: 8; (2013b): Невидими № 2: 復 [Invisibles No. 2: Fu]. – Нови драматургии: платформа за съвременни изпълнителски изкуства [New Dramaturgists: Contemporary Performing Arts Platform], 9 July. Available at: Невидими №2: 復 – НОВИ ДРАМАТУРГИИ (dramaturgynew.eu) (Accessed: 2 January 2024); Ivanov: (2014): Ivanov, Bratislav. Японската религия [Yaponskata religiya]. Sofia; (2016): История на Япония [Istoriya na Yaponiya]. Sofia; Arnaudov: (2018a): Музикални пътеписи: 1. Qupai [Muzikalni patepisi: 1. Qupai]. – In: АРТизанин [ARTizanin], No. 9: 32–41; (2018b): Музикални пътеписи: 2. Ba Yin (Осемте звука) [Muzikalni patepisi: 2. Ba Yin (Osemte zvuka)]. – In: АРТизанин [ARTizanin], No. 9: 42–48; Valchinova–Chendova (2019): Концептът„нова звукова сетивност”– творчески проекции: Димитър Христов, Владимир Панчев, Георги Арнаудов. Sofia (IAS, BAS); Mandova (2021): Традиционната Kунчю опера – развитие, характеристика и символика на образите [The Traditional Kunqu Opera – Development, Characteristics and Imagery Symbolism]. – In: Дипломатически, икономически и културни отношения между Китай и страните от Централна и Източна Европа [Diplomatic, Economic and Cultural Relations between China and Central and Eastern Europe. (Veliko Tarnovo)]: 313–320; Dien (2020): Китайската опера – развитие и влияние от европейските тенденции. Творческият път на световната оперна певица Хъ Хуей [Kitayskata opera – razvitie i vliyanie ot evropeyski tendentsii. Tvorchskiyat pat na svetovnata operna pevitsa He Hui]. [PhD Dissertation.] Sofia (NMA); Wang (2022): Сравнителен анализ на Пекинската опера дзиндзю и италианската опера [Sravnitelen analiz na Pekinskata opera jingju i italianskata opera]. [PhD Dissertation.] Plovdiv (AMDFA); Li (2022): Сравнение на стиловете на пеене на контратенор и нандан от Пекинска опера [Sravnenie na stilovete na peene na kontratenor i nandan ot Pekinskata opera]. [PhD Dissertation.] Plovdiv (AMDFA); Valev (2023): Традиционна китайска цветова символика – значение и разбирания [Traditional Chinese Colour Symbolism – Meaning and Understanding]. – In: Дипломатически, икономически и културни отношения между Китай и страните от Централна и Източна Европа (Велико Търново) [Diplomatic, Economic and Cultural Relations between China and Central and Eastern Europe (Veliko Tarnovo)]: 475–494.