1 дек 2020

Рецепция на представленията на китайска традиционна опера в България

Автор доц. д-р Миглена Ценова от сектор Музика

Към ПРОБЛЕМНОТЕМАТИЧЕН МОДУЛ БЪЛГАРСКОТО КУЛТУРНО НАСЛЕДСТВО В ЕВРОПЕЙСКИ И СВЕТОВЕН КОНТЕКСТ 

 

  1. Предлаганият проект се съсредоточава върху представленията на китайска традиционна опера у нас и тяхното възприемане от българската публика и българското общество. Изследването е естествено продължение на предходните ми проучвания върху китайската музикална култура, Пекинската опера и др., върху музиката и символиката в японския традиционен театър Кабуки; предлаганият проект е непосредствено продължение на изследването върху рецепцията на представления на японски традиционен театър у нас.
    Рецепцията на представления на китайска традиционна опера в България не е била обект на самостоятелно и обстойно проучване и предлаганият проект ще бъде първо монографично изследване върху тази проблематика.
    Предлаганият нов проект ще се съсредоточи върху самия термин „рецепция“, на китайски език 【受容】 Shòuróng, като ще бъде разгледана употребата на 【受容】 в издания на китайски език и в частност – в издания на китайски език върху тамошните изкуства, в това число и върху традиционната опера.
    В хода на изследването ще бъдат осъществявани препратки към важни концепции от „рецептивната теория“ и „теорията на театралната рецепция“, които имат съществено отношение към рецепцията на представления на китайска традиционна опера от българска публика, сред тях: „хоризонт на очакване“, „естетическа дистанция“, „области на неопределеност“, „настоящ зрелищен текст“, „минал зрелищен текст“ , „контекст на представлението“ и мн. др. (по Яус, Ингарден, Изер, Де Торо, Павис и др.[1]).
    Следва да се уточни, че предлаганото изследване ще се ограничи от навлизането в политически аспекти, които също биха могли да се съдържат в термина „рецепция“. Събития, свързани с двустранния културен обмен, ще се разглеждат в изследването единствено, доколкото те благоприятстват осъществяването на представления на китайска традиционна опера у нас.
    Сред важните документи, върху които ще се изгради изследването, са публикации в българския специализиран и масов печат и в електронните медии върху представления у нас на китайска традиционна опера; доколкото позволява епидемичната ситуация, ще бъдат проучени и архиви на български и китайски културни и образователни институции.
    Ще бъде направен опит да се издирят данни за първите печатни издания на български език, поместващи материали и формиращи първи представи у българските читатели за китайската култура и изкуства.
    Ще бъдат разгледани и достъпни у нас чуждоезични издания върху китайски изкуства, доколкото те допринасят за разширяване на представите и познанията у българското общество за тези изкуства и конкретно – за китайската традиционна опера.
    От важност за проекта ще бъдат публикации от български автори върху явления, свързани с китайските изкуства, като например върху китайската традиционна опера (тук визирам мои изследвания, осъществявани в ИИИзк в периода 2003 – 2018 върху Пекинската опера Дзиндзю 京剧Jīngjù и други видове китайска традиционна опера, върху китайска музика, върху по-нови явления в китайската култура и др.; за краткост няма да ги цитирам тук). Проблеми, свързани с китайската традиционна музика, се разглеждат в обхватните монографични изследвания от проф. д-р Иванка Влаева „Музика по пътя на коприната. Теоретични, исторически и етномузикологически студии“ (2009) и „Музиката в глобалния свят. (Отражение в българското образование.)“ (2016)[2]. Важни за настоящото изследване ще бъдат публикации от доц. д-р Андроника Мартонова върху киното на държавите от ЮИЮА, тъй като тези публикации често обхващат аспекти от театъра и музиката на изследваните държави; проучват и разпространението у нас на филми от този географски регион и тяхната рецепция в България: монографията „Йероглифът на киното“ (2007), публикуваните студии и статии „Първите филмови списания в България: фокус върху Китай и Япония” (2018a), „Междукултурни и филмови взаимодействия с Азия на българския екран (20-те – 40-те години на ХХ в., 2018b и други[3]. (Доколкото китайското кино възниква като документирано върху лента изпълнение на традиционна опера, свързаността между традиционната опера и киното в Китай са същностни.)
    При разработването на предишния ми индивидуален планов проект по естествен път се достигна до пресечни точки с редица други научни изследвания, осъществявани от учени в ИИИзк: проф. д. изк. Агапия Баларева, доц. д-р Андроника Мартонова, проф. д. н. Елисавета Вълчинова-Чендова, проф. д-р Иванка Влаева, проф. д. изк. Камелия Николова, проф. д. изк. Кристина Япова, гл. ас. д-р Михаил Луканов, проф. д. изк. Николай Йорданов, проф. д. изк. Розалия Бикс, проф. д. изк. Ромео Попилиев и мн. др., издания от авторски колективи и пр. На тази основа очаквам в процеса на работа върху предлагания нов проект да се достигне до допирни точки с широк кръг български научни изследвания, рецензии, отзиви и други публикации.
    В проекта ще бъдат разгледани обстоятелства, които влияят върху културния обмен между България и Китай (започнал през 1949, в застой през 60-те и 70-те г., възобновен в края на 70-те г. и постоянно интензифициращ се, особено през новия век). Ще бъде очертана ролята на университетски специалности и училищни паралелки за изучаване на китайски език у нас (първите сред които: специалност „Китаистика“ към ЦИЕК при СУ „Св. Кл. Охридски“, създадена през 1991 г., и паралелки за изучаване на китайски език и култура в 18 ОУ „У. Гладстон“, София, от 1992 г.); на институтите Конфуций (учредени в София през 2007 г. и във Велико Търново през 2013 г.); на мащабния Китайски културен център в София (откритият през 2017 г.). Подразбира се, че с разрастване на броя на българските ученици, студенти, граждани, ползващи китайски език, и с организирането на все повече събития, популяризиращи китайска култура, се създават все по-благоприятни условия за рецепцията на китайски традиционни изкуства у нас.
    Ще бъдат проучено и доколко български педагози, занимаващи се с театър, музика и др., интегрират теми и елементи от китайската традиционна опера в провеждания от тях педагогически процес в НМА „Проф. П. Владигеров“, НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“, СУ „Св. Климент Охридски“ и др., в някои учебни постановки и пр.
    Доколкото е възможно възстановяването на подобни факти, ще бъдат направени опити гастролите на китайски трупи у нас да бъдат разгледани в контекста на по-мащабни творчески визити (на определени китайски трупи в повече държави), за да се потърси мястото на нашата държава в осъществяваните гастроли.
    Очаквани резултати:
  2. Проучване на представленията на китайска традиционна опера у нас и представянето им в хронологична последователност.
  3. Осъществяване на съпоставки, а при наличие на общи процеси – извеждане на тенденции, свързани с осъществените у нас представления на китайска традиционна опера.
  4. Осмисляне на начина, по който представленията на китайска традиционна опера биват отразявани в българския специализиран и масов печат и в българските електронни медии.
  5.  Осмисляне на начина, по който представленията на китайска традиционна опера рефлектират или стават част от образователния процес в България.
  6. Осмисляне на участието на български педагози и студенти в представянето на представления на китайска традиционна опера в България.
  7. Осмисляне на български учебни представления, вдъхновени от китайската традиционна опера.
  8. Ако предлаганата фактология налага, е възможно да бъдат проучени и някои аспекти от музиката, драматургията и др. на разглежданите представления.
Резултатите от изследването ще бъдат оповестявани на подходящи научни форуми, публични лекции и в научни издания (доколкото позволява настоящата извънредна ситуация).
Процесът на проучването върху темата е възможно да доведе и до различни резултати от гореизложените, както и до промени в първоначално заявените намерения.
Предвиждам разработката да бъде в обем на монография от около 150 страници, обхващаща увод, основен дял (с възможни подраздели), заключение, приложения и онагледяващ илюстративен материал. Основният дял на изследването ще бъде фокусиран върху посещенията на китайски театри и трупи у нас и тяхната рецепция и ще бъде организиран на исторически принцип. Като възможни подраздели ще бъдат разгледани взаимодействията с публиката; предприетите събития с педагогическа и популяризираща насоченост (семинари, лекции, демонстрации и други прояви), съпътстващи разглежданите представления; участието на българи; навлизането на китайска традиционна опера и свързани с нея елементи и похвати в българското специализирано обучение.
Възможно е резултатите от изследването да наложат и по-различното му структуриране.
Съобразно спецификата на далекоизточния театър, дълбоко и изначално свързан с музиката и танца, в изследването ще бъде приложен интердисциплинарен научен подход. На този етап от предварителната концепция за проекта, предвиждам да бъдат използвани историко-теоретичен, сравнително-типологичен и аналитико-структурен метод на изследване, които в хода на работата биха могли да бъдат допълвани.
Стремежът ще бъде изследването да бъде изградено върху единна или най-малкото максимално сходна методология с току-що завършения проект върху рецепцията на японски традиционен театър в България. Това ще позволи осъществяването на по-нататъшни пълноценни аналогии между изследваните процеси на рецепция, свързани с традиционния театър на двете азиатски култури, ще създаде потенциални условия за очертаване на тенденции, ще предостави поле за по-нататъшни проучвания.
Завършеното изследване може да послужи на български изследователи, педагози и студенти с интереси към рецепцията в България на китайски традиционни изкуства. В перспектива, ако трудът или части от него бъдат преведени на английски език и публикувани, резултатите от проекта могат да послужат и на международни изследователи, които се интересуват от разпространението на китайската култура по света.

 


[1] Изер, Волфганг. Рецептивната теория: Поглед назад. – В: Култура, № 9 (2385), 10 март 2000, http://newspaper.kultura.bg/bg/article/view/3684 (9 юни 2020); Изер, В. Рецептивната теория. Поглед назад. – В: Ковачев, Огнян и Александър Кьосев, съст. и ред. Четенето в епохата на медии, компютри и Интернет. (Сборник с текстове от конференция.) София: Изд. Фигура, 2003, с. 27 – 45; Павис, Патрис. Речник на театъра. София: ИК Колибри, 2002, с. 403 – 404; De Toro, Fernando. Theatre Semiotics: Text and Staging in Modern Theatre. Revised and edited by Carole Hubbard. Translated by John Lewis. Toronto, Buffalo: University of Toronto Press, 1995, p. 97 – 128; De Toro, F. Semiótica del teatro: del texto a la puesta en escena. (Cuarto edición.) Buenos Aires: Galerna, 2008, p. 69 – 107; Ingarden, Roman. “Formy poznawania dzieła literackiego”. W: Pamiętnik Literacki (czasopismo kwartalne poświęcone historii i krytyceliteratury polskiej), 1936, № 33/1/4, s. 163 – 192; Jauss, Hans Robert. “Literary History as a Challenge to Literary Theory” In New Literary History, 1970, Vol. 2, No. 1, (A Symposium on Literary History (autumn, 1970). Published by: The Johns Hopkins University Press), pp. 7 – 37. Виж още: Cuddon, J. A. (John Anthony). А Dictionary of Literary Terms and Literary Theory. (Fifth edition. Revised by M. A. R. Habib. Matthew Birchwood, Vedrana Velickovic, Martin Dines and Shanyn Fiske (Assoc. Ed.). West Sussex: A John Wiley & Sons Publications, 2013, p. 589 – 594; Griswold, Wendy. Cultures and Societies in a Changing World. Los Angeles, London, New Delhi, Singapore: Pine Forge Press, 2008, p. 89; Schneider, Ralf. Theory of Reception. In: Herman, David, Manferd Jahn and Marie-Laur Ryan (ed.). Routledge Encyclopaedia of Narrative Theory. London and New York: Routledge, 2005, pp. 492 – 493.
[2] Влаева, Иванка. Музика по пътя на коприната. Теоретични, исторически и етномузикологически студии. София: Унискорп, 2009. (Книга.); Влаева, И. Музиката в глобалния свят. (Отражение в българското образование.) София: СОНМ, 2016. (Книга.).
[3] Мартонова, Андроника. Йероглифът на киното. София: Панорама, 2007. (Книга.); Мартонова, А. Първите филмови списания в България: фокус върху Китай и Япония. – В: Стефанов, Нако, съст. и ред. Азия и светът – взаимоотношения и взаимодействия – 2017. София: УИ Св. Климент Охридски, (Факултет по класически и нови филологии, Център за източни езици и култури), (Изд.) Пропелер, 2018a, с. 110 – 122; Мàртонова, А. Междукултурни и филмови взаимодействия с Азия на българския екран (20-те – 40-те години на ХХ в.). София: Институт за изследване на изкуствата, БАН, 2018b. (Индивидуален планов научен проект. Ръкопис.); и др.