Дионис и неговият тиас в произведенията на каменната пластика от провинция Долна Мизия (I-III в.)

Автор гл. ас. д-р Елина Антонова от сектор Изобразителни изкуства
Към проблемнотематичен модул Българското културно наследство в европейски и световен контекст 
Обект на изследване е образът на бог Дионис и неговата свита (тиас) в запазените паметници на каменната пластика от провинция Долна Мизия (I-III в.). Пищните ритуални празненства, вихрените танци и звучната музика се отличителни белези на култа към гръко-римския бог, неизменна част от които са и верните му спътници – сатири, менади, вакханки, силени, Пан и Приап. Последните съставляват неговата своеобразна трупа (от гр. θίασος). Те заемат важно място в религиозните вярвания на античния човек, отражение на което са и вотивните паметници на римското изкуството.
Акцентът в това изследване ще бъде поставен върху различни по форма, стил, иконография и размери статуетки, вотивни плочи, фрагменти от статуи и архитектурни детайли с лика на Дионисовия тиас и неговия покровител – бога на виното и веселието. Натрупаното количество материал, в това число и находките, открити в последните десетилетия, създават предпоставки за неговото обобщаване, с цел критичен преглед и интерпретация. Чрез него ще се проследи процеса на навлизане, възприемане, използване и изработване на изображенията на гореспоменатите персонажи, част от изкуството на провинция Долна Мизия. Основно място в този анализ ще заемат иконографските и стилови особености на образите, въз основа на които ще се направи опит за прецизиране на датировката на цитираните статуарни образци.
Териториалният обхват на изследването включва земите на римската провинция Долна Мизия, попадаща в границите на днешна Северна България и ЮИ Румъния (Северна Добруджа).
Хронологическият обхват на темата е I-III в.
 
Информация за степента на проученост на изследвания обект. Изображенията на Дионис и неговата свита (трупа) изработени от камък, открити в провинция Долна Мизия през I-III в., не са цялостно проучени към момента. Отделни паметници са били обект на анализ в българската и чуждоезична литература, но липсва концентрирано изследване върху иконографията, стила, датировката, формата и контекста на паметниците.
Част от каменната пластика е първично публикувана на страниците на българските периодични издания като Сборник за народни умотворения, наука и книжнина, Известия на Българското археологическо дружество, Известия на археологическия институт, Известия на Варненското археологическо дружество, Известия на Народния музей – Варна, списание Археология, каталози на музеите в България, където често е придружена от кратко или непълно описание.
В корпусите на Г. Михайлов (IGBulg. I–II) и изданието на Б. Геров (ILBulg.) са публикувани множество вотивни плочи и статуетки, но единствено при тези с латински надписи е изказано мнение за датировката им, на база епиграфските им особености.
Що се касае до различните класификации на релефите с лика на Дионис, такива са изготвени от М. Ростовцев и Г. Кацаров. В няколко статии от 1979 г. и 1985 г. Елка Пенкова разглежда част от оброчни плочи на бога на виното, намерени в провинциите Долна Мизия и Тракия /дн. България/. Същевременно разработва собствена класификационна схема. Накратко, разгледани са вотиви с надписи, намерени в по-големите римски градове (Монтана, Нове, Одесос, Сердика, Филипопол, Августа Траяна и др.), чрез които авторът анализира култа към Дионис. Въпреки това, встрани от изследването остават редица примери за статуарна пластика с разглежданите образи.
Книгата на И. Шопова Култът на Дионис в Долна Мизия и Тракия по епиграфски данни (I–III в.) от 2017 г., се фокусира върху гръцките и латински надписи, запазени върху варовикови олтари, статуетки, оброчни плочи, стели, колони и др. В нея обаче не са включени анепиграфските образци, открити в България, както и тези от територията на днешна Румъния, а такива са познати в периодичните издания на списание Dacia и Pontica; в каталозите с каменна пластика от античните градове Томи, Калатис, Тропеум Траяни, както и в изследванията на Z. Covacef, C. Scorpan, G. Bordenache и т.н.
В обобщение на всичко казано до тук можем да заключим, че в българската и чуждоезична научна литература липсва цялостно изследване върху каменната пластика с образа на Дионис и неговия тиас (I-III в.), от провинция Долна Мизия /територията на дн. България и ЮИ Румъния/. До момента иконографският и стиловият анализ не са били поставяни в основата на подобно изследване, което би допълнило знанията ни за римското изкуство в разглежданата провинция. Гореизложените наблюдения създават предпоставки за разработване на темата като самостоятелен планов проект, поради нейната актуалност и научна новост.
 
Основни цели и задачи, които стоят пред този текст, са:

• да проследи процеса на навлизане, възприемане, използване и изработване на паметниците с иконографията на Дионис и неговия тиас в изкуството римската провинция Долна Мизия;
• да се направи опит за прецизиране на датировките на вотивите чрез съпоставяне на данните от надписите и стиловия анализ. Заедно с това ще се маркира най-ранната и най-късната поява на разглежданите персонажи сред каменната пластика;
• да се обсъдят прототипите на иконографията на Дионис и свитата му в класическо гръцко и елинистическо изкуство, а също така да се проследи тяхното адаптиране, копиране, възприемане и разпространение в изкуството на провинция Долна Мизия;
• да се установи дали съществува определена връзка между контекста на функциониране на отделните статуарни паметници и избора на иконография;
• Да се потърсят сведения за функциониране на локални работилници, ако материалът позволява.