Трансформация на етнокултурните стереотипи в популярната пълнометражна анимация на XXI век: архетипни проекции и психоаналитични аспекти (психоаналитичен анализ на американската, руската/постсъветска, западноевропейска, източноевропейска и българска съвременна анимационна бокс-офис продукция)

Автор гл. ас. д-р Красимира Иванова от сектор Екранни изкуства
Към проблемнотематичен модул Глобализация, изкуство, идентичност

1. Тема на изследването: Настоящият планов проект цели задълбочено изследване на етностереотипите в съвременната популярна пълнометражна анимация от психоаналитична перспектива, с особен фокус върху Юнгианската аналитична психология. Изборът на популярни филми е мотивиран от тяхното мащабно въздействие и значителна роля във формирането на колективни представи и културни комплекси. Целта е да се анализира как анимационните филми конструират, утвърждават или деконструират етнически стереотипи, повлиявайки колективното несъзнавано и трансформациите на етностереотипите във времето. Проектът ще разкрие дълбочинните психологически механизми, лежащи в основата на стереотипизацията, чрез Юнгиански концепции като архетипи, колективно несъзнавано, сянка, анима/анимус, индивидуация и културни комплекси. Въз основа на това се формулират следните работни хипотези:

• Етностереотипите в популярната анимация функционират като архетипни проекции на колективното несъзнавано (Сянка, Анима/Анимус), служещи за управление на тревожността към „Другия“.
• Може да се проследи измерима трансформация на етностереотипите от явна есенциализация към по-нюансирани или интегрирани архетипни фигури, отразяваща социо-психологически промени в различните анимационни традиции – в сравнение с периода на класическата анимация на Дисни напр.
• Специфичните национални анимационни традиции демонстрират характерни модели на етностереотипизация, повлияни от техните уникални културни комплекси и колективни травми, отразени в архетипната символика.

  Обект на анализа ще бъдат избрани пълнометражни анимационни филми (2000 г. – днес) от пет анимационни традиции: американска, руска/постсъветска, западноевропейска (френска, ирландска, испанска, британска), източноевропейска (напр. Полша, Чехия, Унгария) и българска. Особено внимание ще бъде отделено на българския контекст чрез анализи на „Българ: Филмът“ (2014), „Златната ябълка“ (Studio Zmei – проект), „Зоотроп“ (2016) на Сотир Гелев и копродукцията „Джон Вардар срещу Галактиката“ (2024). Тези филми ще бъдат разгледани като огледало на колективни фантазми, желания и страхове, които се проектират върху етническия „Друг“ или се проявяват в саморепрезентацията, както и като сцена на динамични промени в тези репрезентации. Останалите филми от предложения корпус (2000–днес) включват: САЩ – Моана (2016), Коко (2017), Енканто (2021), Рая и последният дракон (2021), Мей Червената панда (2022), Принцесата и жабокът (2009), Кунг-фу Панда (2008), Книгата на живота (2014);Постсъветски – Три богатири (поредица, 2004–…), Иван Царевич и Сивия вълк (2011; и следващи), Снежната кралица (2012; и следващи), Богатири: Невски, Савва. Сърцето на война (2015); Западна Европа – Персеполис (2007), Азур и Асмар (2006), Трите баби от Белвил (2003), За храна и живот (2017), Вълчешки хоризонти (2020), Кирику и дивите животни (2005), Котката на равина (2011), Дилили в Париж (2018); Източноевропейски – Козя история – легенди от стара Прага (2008), Чехия; Фимфарум: Трети път за щастие (2011), Чехия; Вещерът: Кошмарът на Вълка (2021), Полша/САЩ; Моят татко крава (2005), Полша.
2. Информация за степента на проученост на изследвания обект: Етностереотипите и репрезентации са широко изследвани в областта на медийните и културни проучвания, критическата расова теория и постколониалните подходи. Теоретични основи осигуряват Хол (анализ на репрезентациите), Саид (разбирането за ориентализма), Баба и Спивак (концепциите за мимикрия), както и Ян и Алейда Асман (културна памет). Мартонова допринася с текста: „Между миграция и уседналост: Екзотичният друг и новото българско кино“. Анимацията, със своите семиотични специфики (напр. Уелс, Мари-Франс Делойе), е обект на проучване за ролята й във формиране на идентичност, с приноси от Надежда Маринчевска и Радостина Нейкова в България.
  Въпреки това, систематичното приложение на психоаналитичния подход, особено на Юнгианската аналитична психология, към етностереотипите в анимационни филми е недостатъчно. Докато Фройдовите (напр. съновидна работа) и Лакановите (напр. Имагинерно/Символно) концепции намират приложение в кинознанието (напр. Мец, Мълви, Жижек), техният систематичен анализ на етнически стереотипи в популярна пълнометражна анимация, в сравнителен мултинационален контекст и с фокус върху трансформациите, липсва. Юнгианската аналитична психология с нейните архетипи (напр. Юнг, Хилман), колективно несъзнавано, Сянка и културни комплекси (напр. Сингър, Кимбълс) предлага мощен инструментариум. Но конкретното й приложение за анализ на трансформациите на етностереотипите в популярна пълнометражна анимация от пет различни културни традиции (американска, руска/постсъветска, западноевропейска, източноевропейска и българска) представлява значителна ниша. Проектът ще адресира тази празнина, включително липсата на такива изследвания върху българската и източноевропейската анимация.
3. Научна новост и методология: Проектът притежава висока научна новост, като интегрира сравнителен анализ на етностереотипи в пет анимационни традиции с дълбочинна Юнгианска интерпретация. Научната новост се изразява в: 1.Разработване на оригинална психоаналитична (Юнгианска) кодова книга за анализ на етностереотипи в анимацията. 2.Извеждане на сравнителна типология на етностереотипите, техните психодинамични функции и трансформации в зависимост от културния, политическия и индустриалния контекст на всяка традиция. 3.Идентифициране на начините, по които анимационните филми служат като поле за проекция и интеграция на колективни културни комплекси, желания и страхове, и как тези механизми водят до промени в стереотипите. 4.Приносен анализ на българската и източноевропейската пълнометражна анимация през Юнгианска призма, разкриващ специфични местни архетипове и културни комплекси.
Методология: Изследването ще използва смесени методи:
Анализ на съдържанието и семиотичен анализ: Детайлен психоаналитичен прочит на избрани сцени и персонажи, фокусиран върху визуални знаци, диалог, музика, наративни структури и тяхното Юнгианско значение (архетипи, сянка, анима/анимус, колективно несъзнавано, културни комплекси).
Количествено кодиране: Прилагане на разработена Юнгианска кодова книга за систематично кодиране на индикатори за етностереотипизация и техните психодинамични корени. Кодовата книга ще включва категории като архетипна роля на персонажа, символен регистър (тотеми, ритуали, природни елементи), фази на индивидуация, културни комплекси, както и защитни механизми (проекция, изместване, мимикрия, разцепване) и тяхната валентност и интензитет.
Сравнителен анализ: Извеждане на сходства и различия в репрезентационните стратегии между петте анимационни традиции, както и идентифициране на общи универсални Юнгиански архетипи и трансформационни модели.
4. Ясно формулирана перспектива за целите и научното приложение на изследването:     Основната цел е да дефинира и обоснове ролята на съвременната популярна анимация като ключов културен медиатор, активно участващ в изграждането, променянето и транслирането на колективни етностереотипи. Проектът ще изгради теоретична рамка за психоаналитично (Юнгианско) разчитане на анимацията като проекционна повърхност за колективното несъзнавано. Научното приложение включва теоретичен, методологичен, образователен и практически принос чрез обогатяване на теорията за медийните репрезентации, разработване на нов инструментариум за анализ, насърчаване на медийна грамотност и предоставяне на препоръки към анимационната индустрия относно отговорното създаване на етнически образи и тяхното влияние.
5. Актуалност, съобразяване с приоритетите на научното направление: Темата е изключително актуална в съвременната глобализирана и дигитална култура, където популярната анимация достига до милиони зрители, често формирайки първите представи за "Другия". В контекста на нарастващата културна чувствителност и глобални предизвикателства, разбирането на дълбочинните психологически механизми зад формирането и трансформациите на етническите стереотипи е от ключово значение. Проектът е в съответствие с приоритетите за изследване на културната памет, идентичност, медийни репрезентации и въздействието на изкуството върху обществото. Чрез интегрирането на дълбочинна психология, той добавя нов пласт към разбирането на актуални социални феномени, допринасяйки за интердисциплинарния диалог и в рамките на БАН.
6. Конкретна работна програма с аргументирано разпределение на работата по години и етапи: Срок на изпълнение: ноември 2025 г. – ноември 2027 г. (2 години)
Първа година Детайлен преглед на литературата (медийни/културни студии, анимационни изследвания, психоаналитични теории – Юнг, Фройд, Лакан, постколониални). Окончателно оформяне на теоретичната рамка. Финализиране на корпуса от филми. Разработване и валидиране на Юнгианската кодова книга (включително пилотно кодиране и оценка на междукодеровата надеждност). Първи етап на анализ – кодиране и психоаналитичен прочит на американската, руската/постсъветската и източноевропейската анимация.
Втора година Втори етап на анализ – кодиране и психоаналитичен прочит на западноевропейската и българската анимация. Сравнителен анализ между петте традиции, извеждане на общи закономерности, регионални специфики и трансформационни модели. Синтез на резултатите. Писане, цялостен преглед и редакция на текста, оформяне на Приложения и Библиография. Подготовка за представяне на плановия проект.
7. Определяне на жанра на изследването и очаквания му обем (минимум 100 стандартни страници, прот. 11/18.12.2015 г.): Настоящият планов проект предвижда създаването на научно изследване с обем около 100 стандартни страници (без библиография и приложения), с интердисциплинарен профил. Изследването ще представлява оригинален научен труд, базиран на психоаналитичен (Юнгиански) подход към етностереотипите в анимационни филми от различни културни традиции, включително проследяване на техните трансформации.
8. Мотивиране на материалното и техническото обезпечаване на изследването: Изпълнението на проекта може да се осъществи с наличните ресурси на Института за изследване на изкуствата, БАН (достъп до библиотеки, бази данни, софтуер за текстообработка и анализ на данни), както и лични средства за абонаменти за стрийминг платформи и придобиване на филмов материал. Не се нуждае от допълнително финансиране.
9. Перспективи за сътрудничество с други научни или образователни институции в страната или в чужбина: Проектът предвижда активно участие в научни форуми, конференции и семинари, свързани с анимационното изкуство, медийни изследвания, психоанализа и културология – национални и международни. Възможни са сътрудничества освен с университети и институти, с юнгиански общества, с етнографски сектори и т.н.
10. Възможности за отпечатване / интернет публикация на постигнатите резултати: Успешното завършване на проекта би дало възможност за публикуване на резултатите като поредица от научни статии в реферирани списания в България и чужбина. Отделни части от изследването ще бъдат представени на научни конференции и семинари, като могат да бъдат публикувани в сборници и специализирани издания, както и онлайн. След завършване на проекта – списък с публикации, реализирани в рамките на изследването, включително: научни статии, публикувани в специализирани издания в страната и чужбина; доклади от научни конференции; онлайн публикации с научна стойност.