Фоторепортажът – история, факти, интерпретации

Автор доц. д-р Катерина Гаджева от сектор Изобразителни изкуства

Към проблемнотематичен модул БЪЛГАРСКОТО КУЛТУРНО НАСЛЕДСТВО В ЕВРОПЕЙСКИ И СВЕТОВЕН КОНТЕКСТ
 
През 2002 година, в една от нюйоркските галерии фотографът Люк Делайе за първи път показва пред публика своето поризведение със заглавие „Талибан” – внушителен отпечатък с размери 2,30  х 1,10 м., представящ мъртъв талибански войник, застрелян в планинска долина близо до Кабул. Облечен в характерната униформа в цвят каки, без ботуши, младият мъж лежи, с торс извит настрани, заобиколен от изсъхнали листа, слама и прах. Критиците сравняват кадъра, нестандартно заснет от висока гледна точка, с картините на старите майстори. Смущаваща и красива, фотографията е продадена за 15 000 долара – факт, който мигновено увеличава зрителския интерес. Тълпи от посетители съзерцават изображението. Враг? Герой? Мъченк? Произведение на изкуството или репортаж от реален военен конфликт (фотографията е направена по време на американска акция в Афганистан, малко след атентата на 11 септемри)? Люк Делайе има респектираща кариера като фоторепортер, спечелил е едни от най-големите световни награди в своята област, отразявал е военни конфликти по целия свят. През 2004 година той публично заявява, че е крайно разочарован от това, в което се е превърнала репортажната фотография (която по думите му днес не е нито репортажна, нито фотография) и повече не желае да е репортер, а артист.
            Актът на Делайе повдига редица въпроси, които съпътстват фоторепортажа през цялото му развитие от средата на ХХ век до наши дни.  Днес редица нововъведения променят същността на този жанр – цифровите технологии, светкавичното разпространение на информацията, комерсиализирането на медиите и техните все по-сериозни зависимости. Ако преди седемдесет години фотографите са рискували живота си, за да направят кадри, които да покажат ужаса на войната, днес съществуват обратните интерпретации – че снимките, публикувани в някои от най-престижните издания, всъщност подклаждат агресия и желание за конфрикт.
            В предлагания нов индивидуален планов проект ще бъде направен опит за съвременна интерпретация на някои основни въпроси, свързани със същността на фоторепортажа като връзката на изображението с текста, балансът между документалност и художественост, фрагмент и цялост. От съществено значение ще бъде въпросът как се променя смисълът на изображенията в зависимост от контекста, в който те функционират – вестник, списание, албум, електронно издание или галерийно пространство. За целта ще бъде направен исторически преглед на репортажната фотография от края на Втората световна война до днес, както и анализ на съвременното състояние на жанра. Ще бъде разгледана и актуално интерпретирана работата на някои от най-известните имена в историята на репортажната фотография, като произведенията им ще бъдат поставени в широк философски и исторически контест.
Необходимостта от преосмисляне на някои установени представи за фотографията, като например убеждението, че тя може да бъде безпристрастен документ, който обективно пресъздава действителността, днес е по-наложителна от всякога. Още в книгата си „За фотографията”, отпечатана през 1977 г., Сюзан Зонтаг коментира редица проблеми, свързани с фоторепортажа и отбелязва, че фоторепортерите неминуемо налагат стандарт на своите обекти, в зависимост от редица фактори, от чието влияние не могат да се освободят. Зонтаг ясно формулира смущаващата тезата, че фотографиите, представящи драматични сюжети, не отблъскват и не плашат зрителите, а тъкмо напротив – притъпяват усещанията им, „анестезират ги” и ги правят все по-устойчиви и безразлични. Проблемът се задълбочава в края на ХХ век, когато изданията започват да отделят значително по-малко пари за хонорари и командировки и фотографите се ориентират към издаването на албуми и представянето на изложби, за да си осигурят материална независимост. Така техните кадри се откъсват от контекста на печатното издание и се превръщат в самостоятелни произведения на изкуството. Сюжетите им обаче се запазват – военни конфликти, глад, страдание. През 1991 г. в „The New Yorker” е публикувана емблематичнта статията на Ингрид Сиши със заглавие „Добри намерения”. В нея журналистката остро поставя въпроса имат ли място репортажните фотографии в художествените галерии и на какво всъщност се възхищават зрителите, съзерцаващи човешката болка? В следващите десетилетия редица автори доразвиват темата  –  интерес представлява сборникът “Красиво страдание: Фотографията и трафикът на болката” под редакцията на Марк Рейнхард и Холи Едуардс от 2007 г., монографията „Жестокото излъчване: Фотография и политическо насилие”, 2010 г., от Сузи Лнфийлд и най-вече богато илюстрираната книга „Войната е красива. Ръководство за блясъка на въоръжените конфликти” (2015 г.), в която известният американски писател Дейвид Шийлдс изследва в дълбочина фотографиите, които са го отказали да чете вестник „Ню Йорк Таймс”.   
У нас теоретичният интерес към фотографията продължава да изостава значително. В същото време е на лице сериозна потребност от задълбочени изследвания, посветени на различните периоди от развитието на изобразителното средство, които да бъдат от помощ на студентите и преподавателите от различни дисциплини – фотография, журналистика, изкуствознание Отделни фрагменти от историята на репортажната фотография, както и въпроси, свързани с философията, етиката и естетиката на определени произведения откриваме в книгите „Философия на фотографията” от Цочо Бояджиев, „Фотографският образ в комуникационен контекст” от Антоан Божинов, както и в някои от текстовете на Орлин Спасов, посветени на медиите. Факт е обаче, че все още не разполагаме с научен труд, посветен на историята на световната фотография, дело на наш учен. Предлаганият планов проект има за цел да обогати наличната литература в тази насока, като съсредеточи вниманието върху репортажа, който на практика обединява някои от най-популярните фотографски жанрове – портрет, пейзаж, улична фотография.  
Поради твърде ограничените изочници на български език, изследването ще се базира основно на чуждестранна литература, която днес е значително по-достъпна, включително в електронен вид. Очакваният обем е 120 страници текст, придружен от албум с илюстрации. Изследването ще бъде изкуствоведско по своята същност, тъй като в основата на анализите ще стоят изображенията, но в същото време на места интерпретациите ще преминават в исторически, културологични и философски. Срокът за изпълнение на проекта е три години, в които събирането на литературата, отсяването на илюстративния материал, анализите и интерпретациите, участията в конференции и публикациите ще бъдат разпределени равномерно. Предвижда се отделни части от изследването да бъдат публикувани в изданията на Института за изследване на изкуствата. Тамета е актуална и извън пределите на България, така че е възможно резултатите да бъдат представени и на международни научни форуми или в чужди издания. Основната цел е индивидуалният планов проект, след необходимите дискусии в изследователската група и последвалите редакции, да бъде отпечатан, за да достигне до по-широка аудитория, най-вече до студентите, които се интересуват от история и теория на фотографията.