20 дек 2021

Художествени модели за естетическо възпитание в илюстрациите за деца на Нева Тузсузова, Анна Тузсузова и Мана Парпулова от втората половина на ХХ век. Културологични и обрзователни аспекти

Автор гл. ас. д-р Катерина Гаджева от сектор Изобразителни изкуства

Към проблемнотематичен модул БЪЛГАРСКОТО КУЛТУРНО НАСЛЕДСТВО В ЕВРОПЕЙСКИ И СВЕТОВЕН КОНТЕКСТ
 
През 50-те години властта разработва дългосрочен план, свързан с отглеждането и възпитанието на децата в България, според който родителите не могат сами да създадат новите граждани на социалистическото общество и грижите за малките трябва да бъдат поети във възможно най-голяма степен от държавата. Разкриват се детски градини, разработват се учебни програми и най-важното – преосмисля се ролята на книгите във възпитанието на подрастващите. Литературата се превръща в най-удобния, достъпен и сигурен начин за пропагандиране на социалистическите идеи сред младежта. Процесът се засилва още повече през 60-те години на ХХ век, когато се наблюдава възраждане на интереса към определени исторически периоди от развитието на страната, към българския фолклор, народните традиции и обичаи. Разгръща се мащабна, целенасочена и идеологически мотивирана програма за естетическо възпитание, която започва от най-младите и най-податливи на внушения представители на обществото – децата. Редица изтъкнати български художници се ангажират с оформлението на изданията за малките, а дейността им е насочвана и оценявана от държавата.
Предлаганият нов индивидуален изследователски проект ще се фокусира върху въпроса как властта използва изображенията в процеса по създаване на новите граждани на социалистическото общество, възпитавайки определени ценности у тях, свързани както с националното самосъзнание, родолюбието, интереса към народното творчество и историята на страната, така и с художествения вкус, красотата и изкуството. Обект на изследване ще бъдат издадените от 1950 до 1989 г. книжки с илюстрации от художничките Нева (Невена) и Ана Тузсузови и Мана Парпулова, които черпят вдъхновение от българския фолклор и създават разпознаваеми, запомнящи се и близки до децата изображения. От важно значение ще бъде въпросът как тези авторки достигат до малките и как „превеждат” на достъпен образен език идеите на етнопедагогиката, която става особено популярна у нас във втората половина на ХХ век и включва широк кръг изследователски проблеми от областта на етнологията, фолклора, народопсихологията, философията, културологията, социологията и пр.
Историята на българската илюстрация за деца все още остава встрани от сериозния интерес на изкуствоведи и педагози. Монографии по въпроса липсват[1] – темата за художественото оформление на книгите за малките е частично засегната в научни трудове, разглеждащи графичното изкуство и историята на книгата, както и в такива, посветени на изтъкнати автори от историята на българското изкуство. Съществуват единствено албумите „Съвременна българска илюстрация” (1973) и „25 години българска илюстрация на книгата” (1970), в които на детските издания е отделено скромно място. Изкуствоведи като Ружа Маринска, Ирина Генова, Милена Георгиева, Анелия Николаева, Богдалина Братанова, Мария Митева и художници като Лъчезар Бояджиев, Регина Далкалъчева, Милена Радева и Капка Кънева имат свой принос към темата, но въпросът за педагогическите аспекти на илюстрацята за малките, още повече с фокус върху периода на социализма, не е поставян нито в техните изследвания, нито в други съвременни трудове от близки научни дисциплини. За сметка на това през втората половина на ХХ век са публикувани немалко текстове, посветени както на широкоспектърната творческа дейност на трите художнички, така и на въпроси, свързани с илюстрацията като важна част от естетическото възпитание на децата – статии в списанията „Изкуство”, „Въпроси на детска литература”, „Деца, изкуство, книги”, трудове на Жечо Атанасов, Ангелина Атанасова, Петър Димитров-Рудар и др.
Очакваният обем на изследователския проект е 120 страници текст, придружен от албум с илюстрации. Изследването ще бъде изкуствоведско по своята същност, тъй като в основата на анализите ще стоят изображенията, с които са израстнали поколения – Нева и Анна Тузсузови и Мана Парпулова са работили по оформлението на десетки книжки, предназначени най-вече за децата от предучилищна възраст и началните класове. В същото време обаче, няма как на места интерпретациите да не преминат в исторически, педагогически и културологични, още повече, че разглежданите художнички имат сериозен интерес към изследване на българския фолклор (носии, шевици, накити, народна музика и пр.) и специално отношение към детската психология. Срокът за изпълнение на проекта е две години – събирането, описването и систематизирането на илюстративния материал ще бъде извършено основно през 2022 година, а по-съществените анализи и извеждането на основните изводи ще бъде осъществено през втория работен етап. Междувременно изследването – както в теоретичната си част, така и в илюстративната – би могло да послужи за основа на няколко бъдещи издания на дългосрочния проект „Българските художници за децата” на Института за изследване на изкусвата.
Необходимо е да бъде изтъкната изключително важната роля, която илюстрованите книжки имат в процеса по оформянето на представите на малките за ролята им в обществото и за ценностите, съществени за това общество. Поетапното разглеждане на отделни теми и периоди от развитието на българската детска илюстрация и поставянето ú в широк културен и художествен контекст е комплексна, неотложна и дългосрочна задача, към която предлаганият изследователски проект би могъл да има сериозен научен принос.
  

 


[1] През 1966 година са отпечатани и два каталога с уводни думи от художника Атанас Нейков, представящи фрагменти от творчеството на Нева Тузсузова (Нева Тузсузова. Графика. Керамика. Илюстрация. Театрален костюм, София, 1966) и Мана Парпулова (Мана Парпулова. София, 1966).