Репертоарни стратегии в развитието на Старозагорската опера (1925-2025). Процеси на промяна, адаптация и преоткриване

Автор гл. ас. д-р Емилия Жунич от сектор Музика

Към проблемнотематичен модул Българското културно наследство в европейски и световен контекст

Актуалност на проекта
Актуалността на проекта се обуславя от репертоарните търсения на Старозагорската опера и неминуемата равносметка, свързана с вековния юбилей на най-старата извънстолична оперна трупа в България, чиято рождена дата е 1 юли 1925 г.
Съвсем естествено отминалият период се нуждае от преосмисляне с оглед на мащабната историческа перспектива (от 100 години), процесите на промяна, включващи тълкуванията на паралелите: традиции и модерност, адаптация и преоткриване.
 
Степен на проученост на изследователския обект
За Старозагорска опера пише в своите два тома „Български оперен театър” Розалия Бикс, но те се базират на информация до 80-те години на миналия век Част от информацията за този театър е отразена и в обемното четиритомно издание на ИГ „Музикален театър“ „Български музикален театър”, където пък, макар и частична, информация има, но до 2010 г.
Преди две години беше издадена книга „Първата извънстолична опера” на Румяна Апостолова, под редакцията на Румен Нейков, която, също частично, анализира някои репертоарни тежнения. Дисертацията ми „Ролята на солиста певец в българския музикален театър (по материали от професионалния музикален театър в Стара Загора). Дисертация, ИИИзк – БАН, С., 2014, 628. (ръкопис) обхваща периода от одържавяването на театъра през 1946 до опожаряването на сградата през 1991 г., а първият ми планов проект (2015-2017) е своеобразно продължение на темата за събитията след пожара и обхваща периода 1991-2015.
През 2018 г. ми беше предложено да оглавя Архива на Старозагорската опера. Открих документи, хвърлящи светлина върху отделни аспекти от историята на театъра и би било добре вече събраната информация да се осъвремени и допълни.
Междувременно Старозагорската опера видимо променя репертоарните си модели. Усвоява и нови сцени („Опера на стадиона”, „Сцена 99” (Опера в джоба на сцената), във фоайетата на театъра и пр.), което също е опит ръководството да се съобрази с новите предпочитания на публика и изпълнители. Търси се различна изразност и симбиоза с други сценични изкуства (опера с кукли). През последното десетилетие в творческите колективи навлизат артисти и от чужбина, което допълнително води до взаимодействия и пресечни точки между различни прочити и традиции.
 
Целта на предлагания проект е да се създаде цялостна картина за развитието на Старозагорската опера в различните аспекти от нейната дейност – репертоар, постановъчни екипи, изпълнители, като се акцентира върху промяната в нагласите на артисти и публика, както и върху тройната институционална промяна – от самодейна опера към планова дейност и към съществуването ѝ в по-ново време, когато, съобразно новите изисквания, е менижирана почти като частна формация.
 
Обект на изследването е:
Репертоарът, постановъчни екипи и творческите предпочитания в Старозагорската опера, повлияли за оцеляването, съхранението и усъвършенстването на първия извънстоличен оперен театър в рамките на един век.
 
Хронологичните рамки са от 1925 до 2025 – точно сто години
 
Задачите, които си поставям:

• Да открия и изведа основните тенденции в репертоара на театъра, „темелите“, заложени от създаването на Старозагорската опера, превърнали се в традиции, продължаващи и през новия век.
• Да потърся и разликите в прочитите на заглавия от традиционния репертоар, когато те се проектират на нови сценични площадки или пък с нови изразни средства („Турандот” и „Фауст” – опери с кукли; „Аида” и „Трубадур” – на стадион „Берое”; „Нестинарка”, „Есмералда” – на язовир „Копринка” и пр.).
• Да анализирам въздействието на нови изразни средства и състави, съзвучни с измененията в нагласите на публиката и използвани в спектаклите на Старозагорската опера – като театър на куклите, на сенките, на изпълнители от Прабългарската школа за оцеляване „Бага-Тур”.
• да анализирам „модерността“ в репертоарните търсения на театъра – непрекъснато подновяваните камерни заглавия, новонаписаните оперни и балетни творби („Траян в Тракия”, „Сиси”, „Сънят на Пилат” и др.)
• да отразя и коментирам навлизането на заглавия като нашумелите френски мюзикъли „Есмералда, парижката Света Богородица” и „Ромео и Жулиета”.
• да потърся иновациите, с цел приобщаването на детската публика и децата със специални образователни потребности (Детско-юношеската студия за опера и балет към Държавна опера – Стара Загора, проектът „Ние сме музиканти”)
• Да направя съпоставки в промените на репертоар и творчески търсения през различните периоди от развитието на Старозагорската опера, като изведа тенденции, от гледна точка на новото и традиционното.