28 яну 2022

Идеологически въздействия върху класическия оперен репертоар в България през периода 1944-1989

Автор гл. ас. д-р Емилия Жунич от сектор Музика

Към проблемнотематичен модул Българското културно наследство в европейски и световен контекст

Актуалност на проекта
Актуалността на проекта се обуславя от необходимостта да се осмисли оперния репертоар в България не само от гледна точка на творчеството и творческите търсения на постановъчен екип и артисти, но и от гледна точка на господстващата идеология, която налага свои изисквания при формирането на годишни, петилетни и т.н. репертоарни стратегии на съответните оперни театри в Българияпрез периода 1944-1989.
 
Степен на проученост на изследователския обект
Влиянията на господстващата в държавата идеология върху подбора на музикално-сценичния репертоар не са изследвани специално. Отразени са (но само индиректно) в четиритомното издание на ИГ „Музикален театър“[1] – като фокусът е върху различни постановъчни решения на едно и също произведение и по-специално върху постиженията на постановчиците и певческите състави, но без да са търсени промените в трактовките на творбите вследствие наложената политическа идеология в страната. На места те са само са загатнати[2]. Същевременно на драматичния и оперетен театър в България и на новата българска музика (предимно инструментална и хорова) са посветени редица монографии[3] и статии[4], касаещи наложения идеологически диктат след 1944 г.
За оперния театър обаче липсва такова изследване, а то ми се струва необходимо, за да се обяснят някои доста сериозни промени в репертоара и в тълкуванията на оперните творби, особено тези от т.нар. „класически репертоар“.[5]
 
Целта на предлагания проект е на базата на издирените документи да се проследи влиянието – как и доколко – на официалната държавна идеология върху подбора на класическия оперен репертоар и тълкуването на оперните творби през периода от 1944 до 1989.
 
Обект на изследването ще бъде влиянието на наложения идеологически канон върху прочита на оперни произведения от класическия репертоар.
 
Задачите, които си поставям:

  • Да открия и анализирам влиянието на господстващата идеология върху прочита на творби от класическия оперен репертоар.
  • Да открия и анализирам изменения в развитието на сюжетните линии в конкретни творби в зависимост от идеологията и от реализацията им на различни сцени у нас.
  • Да проследя до каква степен промяната на постановъчните концепции повлиява върху драматургичното развитие на произведението като цяло и/или на конкретен образ.
  • Да потърся доколко господстващата идеология е повлияла върху появата на нови оперни творби при налагане на репертоар, популяризиращ успехите на социалистическия строй у нас през разглеждания период.

Очаквани резултати:
Предлаганият планов проект се вписва в полето на търсения на изследователска група „Музикален театър“ и се отнася към проблемнотематичния модул на Института за изследване на изкуствата „Българското културно наследство в европейски и световен контекст“.

 

 


[1] Напр. в четирите издадени тома на „Български музикален театър”, и в редица други издания, съдържащи списъци на представяните през годините творби.
[2] Като случая с единствената опера на Панчо Владигеров „Цар Калоян”, многократно „прекроявана” точно по идеологически съображения, за да отпадне към края на 80-те години дори думата „цар” от названието ѝ.
[3] Каракостова, Румяна. Идеята Държавен музикален театър и проекцията й в националния репертоар до края на ХХ век. С., 2012, 320; Петрова, Ангелина. Идеологическият диктат и Новата музика в България. Щрихи върху документалното слово (1944 – 1969). ИИИзк – БАН, С., 2020, 280; Спасова-Дикова, Йоана. Мелпомена зад Желязната завеса. Народен театър: канони и съпротиви. ч. 1. ИИИзк – БАН, С., 2015, 304; Попилиев, Ромео. Цензурата по времето на комунизма или режимът на забраняване – позволяване; Попилиев, Ромео. Историческата драма: траекториите на историята, мита и политиката. София: Просвета, 2008, 216 с.; Попилиев, Ромео. Театралната критика на две критични десетилетия. София: АИ „Марин Дринов“, 2003, 166 с.; Попилиев, Ромео. Съпротивата на драмата в драмата за съпротивата. София: АИ „Марин Дринов“, 2013, 190 с.; Николова, К., Йорданов, Н и екип. Българско драматургично наследство: нови прочити. София: Петко Венедиков, 2006, 152 с.; Еленков, Иван. Културният фронт. Българската култура през епохата на комунизма: политическо управление, идеологически основания, институционални режими. Изд. Сиела, С., 2008, 542;.
[4] Хърков, Стефан и др. В: Шести академични пролетни четения 2016. Международна конференция “Музика и диктат”. Национална музикална академия “Проф. Панчо Владигеров”, април 2016. София: Марс 09, 2016; Хърков, Стефан. Държавна намеса в българското оперетно изкуство през 1941 г.: причини и последици. В: Юбилеен сборник “100 години от началото на българското оперетно изкуство (1914-2014)”. София: Изд. Съюз на българските композитори, 2017, с. 259-263. Келбечева, Евелина. Хроника на един анахронизъм – изучаването на комунистическото минало в България. В: Дисидентство и промяна. Компромиси на прехода. Балканистичен форум, 2019, 3, 184-204; Мàртонова, Андроника. „Вашият комунизъм, не е нашият комунизъм”: Контекстите на посттоталитарното българско кино и непокорните филми на Мина Милева и Весела Казакова, В: Дисидентство и промяна. Компромиси на прехода. Балканистичен форум, 2019, 3, 227-249.
[5] Например нарочно извежданата на преден план идея за правда и свобода в „Тоска”, елементи на бунт на унизената личност в „Русалка” на Даргомижски, борбата срещу „гнилото аристократично общество” в „Риголето” и „Кармен“ и пр.