Български тиражирани записи от първата половина на ХХ век: шлагерна и художествена музика (Музика и музиканти от България върху шеллакови комерсиални грамофонни плочи на 78 об./мин., записвани и тиражирани през периода 1904 – 1954 г., съхранявани в Архив „Музика на новото време“ на Институт за изследване на изкуствата)

Автор проф. д. н. Венцислав Димов от сектор Музика

Към ПРОБЛЕМНОТЕМАТИЧЕН МОДУЛ Българското културно наследство в европейски и световен контекст

/Колективен проект. Участници: проф. дн Венцислав Димов, сектор „Музика“, ИГ „Етномузикология“ – изследване, интерпретация, написване на аналитичен текст; Алекс Нушев, ННЦОКН-ИИИзк – презапис, звукова обработка, постпродукция; д-р Ставри Ангелов – въвеждане на данни в таблица/
 
Степен на проученост на изследвания обект
Проектът продължава работата по изследване и публикуване на ранни записи от звуковите архиви на Националния център за опазване на културното наследство към Институт за изследване на изкуствата – БАН. Последният научен проект бе финализиран през февруари 2025 г. с монографичен текст „Български звуци от спиралата на черните дискове (народна музика от България в върху шеллакови плочи от първата половина на ХХ век в Музикално-фолклорния архив на Институт за изследване на изкуствата – Българска академия на науките)“. Задачата на предходния колективен научeн проект (в екип с Алекс Нушев) бе да се представи записаната народна музика и да се направи изследване (аналитичен текст в монографичен формат) на тиражираните (комерсиалните) грамофонни плочи с народна музика от първата половина на ХХ век, съхранявани в Архив „Музика на Новото време“ на Институт за изследване на изкуствата. Преди това съм работил по няколко индивидуални изследователски проекта върху записана и медийна музика през ХХ век, в които за пръв път се въвеждат като самостоятелен обект звукозаписите върху комерсиални грамофонни плочи, съхранявани в звуковия архив на Института (тези проекти са реализирани през периода 2001 – 2015; работата по два от тях е част от колективната дейност на Института по проектите за дигитализация на звуковите архиви БААРТИ – 2 и 3). Текстове на В. Димов (научни публикации и доклади на научни конференции); както и въвеждане на част от архивното богатство в онлайн достъпната база-данни на страницата на Института сочат една дълголетна изследователска и популяризаторска работа, свързана през последните години с дейностите, които са реализирани по проект „Културното наследство в архивите на ИИИзк: интерактивна карта на изкуствата в България“, част от „Наследство БГ“; и особено работата по дигитализиране и мастериране на грамофонните плочи от Алекс Нушев и по описанието им от гл. ас. д-р Михаил Луканов; са предпоставка за финализиране на изследователските усилия. Предлаганият нов колективен проект ще допълни работата по описване, систематизиране и популяризиране на звукови документи с висока историческа и научна стойност от архива на Института с тиражираните плочи с популярна и художествена музика. Така амбициите на предходния проект да впише резултатите от изследване, което обобщава и завършва предходните, в първо по рода си издание, което да опише, анализира и популяризира регистрирани върху редки носители (шеллакови 78-оборотови грамофонни плочи, част от музикалната индустрия през първата половина на ХХ век) записи на народна музика от България от първата половина на ХХ век, ще бъдат продължени.
Цели и перспективи на изследването
1). Да продължи и финализира изследването на ранните звукозаписи върху тиражирани комерсиални грамофонни плочи (шеллакови, 78 об./мин.), съхранявани в Архива на Институт за изследване на изкуствата. Да даде цялостно описание и анализ на масива от ранни регистрации върху тиражирани грамофонни плочи на шлагерна и художествена музика, осъществени от български артисти между 1904 и 1954 г.
2). Да завърши представянето в онлайн базата-данни на цялостния масив от тиражирани грамофонни плочи, съхранявани в Архива на Института.
3). Да предложи издаване на монография (описателен и аналитичен текст) с аудио-приложение, в което да бъдат публикувани фрагменти от малко известни досега записи на популярна музика и така според възможностите (в съответствие с правната рамка на европейското и българското законодателство за авторски и сродни права) да представи в текст, образ и звук важна и недостатъчно изследвана и публикувана част от историята на българската култура и изкуство.
4). Да представи убедително ролята на Института – българска научна институция, която притежава един от малкото архиви, които са съхранили, дигитализирали и описали колекция от ранни звуконосители – не само като пазител на архивно богатство, но и като изследователски център, обединяващ български професионалисти, които могат и трябва да представят аналитично и системно малко познато звуково наследство, публикувано досега само в комерсиални чуждестранни издания.
Научна новост и актуалност
Корпусът от исторически тиражирани комерсиални грамофонни плочи вече е дигитализиран и частично описан. Това изследване ще завърши напълно дигитализирането и описанието, като приложи актуални подходи за дискографска дескрипция и систематизация. Аналитичната част ще предложи съчетаване на методите на етнографско описание и дискографска систематизация; исторически, културологически и антропологически анализи; за да предложи една интердисциплинарна като съчетаване на различни подходи и изследователски полета, по съществото си актуална етномузикологическа интерпретация на тиражираните звуконосители и регистрираните върху тях музика и артисти. Изследването на популярната музика от България е част от проучването на звуковата памет и архивите – част от актуалните тенденции в съвременната етномузикология и антропологията на музиката, които са сред приоритетите на ИГ „Етномузикология”. Изданието ще се впише в научния план на Института: с дейностите, свързани с дигитализиране и архивиране на културното наследство, и с интерпретиране на българското научно и културно наследство в европейски и световен контекст.
Работна програма
Работата по проекта ще продължи три години (1 март 2025 – 1 март 2028 г.). През първата година ще завърши дигитализираенто и описанието на дигитализираните грамофонни плочи в архива, ще бъде въведена в системата допълнителна дискографска информация, съдържаща се в първичните източници. През втората година ще бъде издирена и интегрирана нова информация (каталози на грамофонни фирми, публикации в продължаващите издания, реклами, снимки и др.). Резултати от изследователската работа ще бъдат представени на научни конференции и публикувани в академични издания. През третата година ще се подготви за издаване монография със звуково приложение.
Жанр на изследването
Проектът има научна и научно-приложна стойност. Финалният резултат ще бъде издание във формат монография: текст със звуково приложение (CD) и визуални изображения (снимки, факсимилета).
Материално-техническа обезпеченост и перспективи за сътрудничество
За реализиране на изследователските задачи ще бъдат използвани ресурси на Института за изследване на изкуствата: архивни материали, техническо оборудване, експертна технологическа помощ и най-новите придобивки по дейностите от „Наследство БГ“. Авторът ще работи в сътрудничество с Алекс Нушев, както и с други специалисти от Архива и Националния център за опазване на културно наследство.
Въвеждане на постигнатите резултати в публичността
Проектът предвижда публикуване като специално издание (възможно е да продължи поредицата на „Българско музикознание. Изследвания”), което да съдържа и дискографско описание, резюме на английски език и звуково приложение. То ще допълни и продължи завършената вече първа по рода си монография в България за народната музика върху тиражираните записи, като прибави към наличните описания и анализи масиви от записи на шлагерни певци и оркестри, военни и салонни оркестри, школувани певци и хорове, и така ще представи в публичното пространство целия масив от тиражирани на грамофонни плочи български артисти и репертоари и българска музикална индустрия.
Ситуиране в научния план на института
Изследването може да се включи към проблемно-тематичния модул от научния план на Института: „Българското културно наследство в европейски и световен контекст“, като си кореспондира и с модула „Дигитализиране и архивиране на културното наследство“.