Български звуци от спиралата на черните дискове (представяне на народна музика от България в комерсиални грамофонни плочи от 30-те и 40-те години на ХХ век, съхранявани в Музикално-фолклорния архив на Института за изследване на изкуствата)

Автор проф. д. н. Венцислав Димов от сектор Музика

Към ПРОБЛЕМНОТЕМАТИЧЕН МОДУЛ Българското културно наследство в европейски и световен контекст

Степен на проученост на изследвания обект
Проектът продължава работата по изследване и публикуване на ранни записи от звуковите архиви на Националния център за опазване на културното наследство към Институт за изследване на изкуствата – БАН. Вече съм осъществил няколко проектни проучвания върху най-ранните научни звукозаписи на фолклорна музика в България:  по-ранен колективен проект „Райна Кацарова и началото на звукозаписната дейност в българската музикология“ (2015-2017); през 2021 г. бе публикуван завършеният следващ научен проект „Живите гласове: представяне на архивираното звуково наследство на Райна Кацарова (плочи от 30-те и 40-те години на ХХ век)” (2017-2019); последният приключен индивидуален научен проект е на тема „Ехо от първите стъпки: представяне на архивираното звуково наследство на първите фолклористи от Института за музика (плочи с теренни записи на Райна Кацарова, Елена Стоин и Иван Качулев от края на 40-те и началото на 50-те години на ХХ век)“ (януари 2019 – януари 2022) – предстои неговото публикуване. Досега в поредицата „Българско музикознание. Изследвания“ са издадени три монографии, представящи за пръв път дигитализирани и систематизирани записи от Музикално-фолклорния архив на Института: освен споменатата по горе, това са резултатите от колективни проекти, ръководени от Горица Найденова – „Музикалнофолклорните диалекти на Елена Стоин в звук“ (2015) и „Иван Качулев, музикалните инструменти и звуковата среда. Теренни материали и научно дело“ (2021). Преди да започне системното дигитализиране, проучване, систематизиране и публикуване на ранни теренни записи от звуковите архиви на Института, авторът е работил по няколко индивидуални изследователски проекта върху записана и медийна музика през ХХ век, в които за пръв път се въвеждат като самостоятелен обект звукозаписите върху комерсиални грамофонни плочи, съхранявани в звуковия архив на Института (тези проекти са реализирани през периода 2001 – 2015; работата по два от тях е част от колективната дейност на Института по проектите за дигитализация на звуковите архиви БААРТИ – 2 и 3). Предпоставка за завършване на дълголетната изследователска и популяризаторска работа са дейностите, които са реализирани през последните години по проект „Културното наследство в архивите на ИИИзк: интерактивна карта на изкуствата в България“, част от „Наследство БГ“; и особено работата по дигитализиране и мастериране на грамофонните плочи от Алекс Нушев и по описанието им от гл. ас. д-р Михаил Луканов.
Предлаганият нов научен проект продължава индивидуалните научни задачи на автора и колективните усилия на ИГ „Етномузикология“ и ННЦОКН в работата по описване, систематизиране и популяризиране на документи с висока историческа и научна стойност от архива на Института. Амбициите на този проект са да впише резултатите от изследване, което обобщава и завършва предходните, в поредицата издания, като за пръв път прибави и популяризирането на регистрирани върху редки носители (шеллакови 78-оборотови грамофонни плочи, част от музикалната индустрия през първата половина на ХХ век) записи на народна музика от България от 30-те години на ХХ век, предхождащи във времето изследваните и публикувани вече най-ранни записи с научна цел.
Цели и перспективи на изследването
Проектът цели: 1). Да продължи изследването на ранните звукозаписи върху комерсиални грамофонни плочи, съхранявани в Архива на Институт за изследване на изкуствата, като обобщи описването и представянето на звуконосители със записи на народна музика от България, изпълнявана от български артисти и регистрирана върху грамофонни плочи, издавани през 30-те и 40-те години ХХ век; 2). Да предложи издаване на монография (описателен и аналитичен текст) с аудио-приложение, в което да бъдат публикувани фрагменти от малко известни досега записи; 3). По този начин според възможностите (в съответствие с правната рамка на европейското и българското законодателство за авторски и сродни права) ще представи в текст, образ и звук важна и недостатъчно изследвана и публикувана част от историята на българската култура и изкуство; 4). Същевременно ще представи убедително ролята на Института – българска научна институция, която притежава един от малкото архиви, които са съхранили, дигитализирали и описали колекция от ранни звуконосители; и 5). Възможностите на учените от тази институция да представят аналитично и системно малко познато звуково наследство, публикувано досега само в комерсиални чуждестранни издания.
Научна новост и актуалност
За пръв път ще бъде предложено системно изследване и интерпретиране на част от звуковите архиви, които започват да се събират още през първите години от създаването на Института за музика с откупуване на лични колекции от грамофонни плочи и депозиране на звуконосители по договор с българската компания „Радиопром“. Корпусът от стари комерсиални грамофонни плочи вече е дигитализиран и частично описан. Това изследване ще завърши първоначалното описание, като приложи актуални подходи за дискографска дескрипция и систематизация. Аналитичната част ще предложи съчетаване на методите на етнографско описание и дискографска систематизация на звуконосители, с тези на културно-антропологическите, етномузикологически и исторически интерпретации на плочите и регистрираните в тях музика и артисти. Проучването на народната музика от Българияя като част от звуковата памет и архивите са част от актуалните тенденции в съвременната етномузикология, които са сред приоритетите на ИГ „Етномузикология”. Изданието ще се впише в научния план на Института: с дейностите, свързани с дигитализиране и архивиране на културното наследство, и с интерпретиране на българското научно и културно наследство в европейски и световен контекст.
Работна програма
Работата по проекта ще продължи три години (януари 2022 – януари 2025). През първата година ще завърши описанието на дигитализираните грамофонни плочи и обработката на звуковите единици в архива (постпродукция), ще бъде въведена в системата допълнителна дискографска информация, съдържаща се в първичните източници. През втората година се предвижда въвеждане на нова, съпътстваща носената от първичните архивни извори информация (издирени каталози на грамофонни фирми, публикации в продължаващите издания, реклами, снимки и др.). Резултати от изследователската работа ще бъдат представени на научни конференции и публикувани в академични издания. През третата година ще се подготви за издаване монография със звуково приложение.
Жанр на изследването
Проектът има научна и научно-приложна стойност. Финалният резултат ще бъде издание във формат монография: текст със звуково приложение (CD) и визуални изображения (снимки, факсимилета).
Материално-техническа обезпеченост и перспективи за сътрудничество
За реализиране на изследователските задачи ще бъдат използвани ресурси на Института за изследване на изкуствата: архивни материали, техническо оборудване, експертна технологическа помощ и най-новите придобивки по дейностите в рамките на консорциума „Изграждане и развитие на център за върхови постижения „Наследство БГ“. Авторът ще работи в сътрудничество с Алекс Нушев, както и с други специалисти от Националния център за опазване на културно наследство и с колеги, работещи по проекта „Културното наследство в архивите на ИИИзк: интерактивна карта на изкуствата в България“, част от „Наследство БГ“.
Въвеждане на постигнатите резултати в публичността
Проектът предвижда публикуване като специално издание (възможно е да продължи поредицата на „Българско музикознание. Изследвания”, което да съдържа и дискографско описание, резюме на английски език и звуково приложение. То ще бъде първо по рода си в България, което описва, анализира и споделя в публичното пространство ранните записи на грамофонни плочи и първите стъпки на българската музикална индустрия.
Ситуиране в научния план на института
Изследването може да се включи към проблемно-тематичния модул от научния план на Института: „Българското културно наследство в европейски и световен контекст“, като си кореспондира и с модула „Дигитализиране и архивиране на културното наследство“.
Звуково приложение, подбор на звукови образци; Алекс Нушев, ННЦОКН-ИИИзк – презапис, звукова обработка, постпродукция.