22 май 2021

Между сакралното и популярното: музиката в протестантските църкви в България

Автор гл. ас. д-р Михаил Луканов от сектор Музика

Към ПРОБЛЕМНОТЕМАТИЧЕН МОДУЛ ГЛОБАЛИЗАЦИЯ, ИЗКУСТВО, ИДЕНТИЧНОСТ

Началото на протестантското (наричано още „евангелско“) движение в България датира от средата на XIX век. С него навлизат специфични (и дотогава слабо познати) музикални „струи“ в българската интонационна среда. Музикалните му практики имат особена, многопластова и криволичеща история, свързана първоначално с „внос“ на множество протестантски мелодии (в духа на лутеровите химни), както и традиционни американски госпъли. През първата половина на XX век в българските протестантски църкви вече се пеят песни с повече или по-малко шлагерно звучене, малко по-късно (50-те и 60-те години) се появяват образци в духа на масовата песен, след което (от 80-те години) музикалното „оформление“ на евангелските служби „завива“ в посока към американски мелъди/хард рок и модерен госпъл. А от 90-те години насетне в Българската божия църква (където са привлечени и много роми) християнски служби се осъществяват и под звуците на етнопопфолк!
Целта на предлаганото изследване е да се открои общата картина на многообразието от музикални прояви на българския протестантизъм от момента на появата му и да се потърсят системни обобщения за неговия „отпечатък“ върху цялостния културно-музикален контекст в България.
По-конкретните задачи са: 1) да се опишат и систематизират музикалните практики в протестантските църкви у нас (тази задача има дескриптивен, но същевременно и таксономичен характер – тя неизбежно въвлича темата за това кои църкви отговарят на определението „протестантски“.); 2) да се проследи „еволюцията“ на тези практики и по-специално начинът, по който първоначално традиционни протестантски мелодии попадат в среда, събрала в общ локус представи за музикалносакрално и музикалнопопулярно; 3) да се предложат размишления за теологично мотивираните „двигатели“ зад подобна „конвергенция“, т.е. да се артикулират основните психологически и мирогледни стимули в основата на този процес с поглед към протестантизма като цяло и българските му проявления в частност.
Очакването за новост на предлагания проект залага на няколко съображения. Духовната музика винаги е привличала изследователски интерес както в чужбина, така и тук. У нас конкретно църковноправославната музика отдавна е предмет на внимание и изучаване. Видни фигури в тази област  (след Добри Христов и Петър Динев – безспорни пионери) са Елена Тончева, Кристина Япова, Светлана Куюмджиева и др.  Трудове, посветени на музиката в т. нар. „католически църкви с източен обряд“ в България, са реализирани от Стефка Венкова, а неотдавна Румяна Маргаритова бе ангажирана с изучаването на музикално-сакралните практики на алевиите в България. Музиката в контекста на българското протестантство обаче никога не е била предмет на самостоятелно монографично изследване – нито от страна на изследователи на църковната музика, нито от автори, работили в сферата на музикалнопопулярното. Предлаганият труд се обръща към това „бяло петно“, запълването на което би представлявало принос към музикологичните изследвания у нас.
Самата формулировка на темата като пресечна точка на различни проблемни области предполага използването на интердисциплинарни подходи и методологична опора както в трудове за сакралната музика, така и в рефлексии върху популярната култура.  В този смисъл текстът ще залага на концептуален апарат, „изработен“ от български и чуждестранни теоретици. В по-конкретен план се очаква прилагането на подходи с отношение към християнската теология, културологията, социологията, литературната критика, популярната музика, общата теория на музиката, музикалния анализ и др.
Редица съвременни тенденции в изучаването на музика се обръщат и към нейните социокултурни измерения, поради което считам, че целта и задачите на предложения проект се вписват в научните интереси на ИГ „Музикална култура и информация” и на сектор „Музика” към ИИИзк. Очакваният резултат е монографично изследване с историко-теоретичен профил. Проектът не изисква допълнително финансиране. Срок за изпълнение: две години, (2021 – 2023).
 
 
Литература:
Библия, сиреч книгите на Свещеното писание на Ветхия и Новия завет. С., Св. Синод на Българската църква, 1991.
Гайтанджиев, Генчо. За рокмузиката и за авангардните й течения. – В: Съвременни проблеми на масовото музикално възпитание, св. IV. София, ЦИУУРК, 1987.
Гайтанджиев, Генчо. Популярната музика – про? контра? С., Народна просвета, 1990.
Дайнов, Евгений. Забавленията на другата половина: рокът и съвременната културна ситуация. С., Университетско издателство “Св. Климент Охридски”, 1991.
Димов, Венцислав. Етнопобумът. С., Българско музикознание. Изследвания, 2001.
Димов, Венцислав. За чалгата с омерзение и обич. – В: Новите млади и новите медии. С., Институт „Отворено общество”, 2009, 108-125.
Занднер, Волфганг. Рокмузиката: аспекти на историята, естетиката и продукцията (1977). С., Издателство Музика, 1982.
Леви, Клер. Етноджазът: локални проекции в глобалното село. София, Институт за изукствознание – БАН, 2007.
Леви, Клер. Рокмузиката в България. Началото. – Бълг. музикознание 3/1993, 9-17.
Леви, Клер. Диалогичната музика: блусът, популярната култура и митовете на модерността. София: Институт за изкуствознание – БАН, 2005.
Палмър, Тони. Трябва ти само любов. История на популярната музика. Русе: Авангард принт, 2000.
Пеев, Вениамин. Павел, Августин и Лутер: екзистенциалност на оправданието. Велико Търново, Абагар, 2014.
Пейчева, Лозанка. Душата плаче – песен излиза. София, ТерАрт, 1999.
Попър, Карл. Автобиография на един интелектуалец. Безкрайното търсене. С., ИК Златорог, 1998.
Рупчев, Йордан. Изборът на Рупи. С., ИГ, „Селена“, 1998.
Стателова, Розмари. Обърнатата пирамида. С., Едем 21, 1993.
Стателова, Розмари. Естрада и социализъм – проблясъци. С., „Рива“, 2019.
Стателова, Розмари. Седемте гряха на чалгата. С., Просвета, 2003.
Ханслик, Едуард. За музикално красивото. С., 1998.
Япова, Кристина. Църковност и музикално мислене: с примери от творчеството на Добри Христов. С., Институт за изкуствознание, 2006.
Япова, Кристина. Звук и етос: вариации върху тема от Боеций.С, ИИИзк, 2011.
 
***
 
Fabbri, Franco. Browsing Music Spaces. Categories and the Musical Mind, 1999 [tagg.org/xpdfs/ffabbri990717.pdf]
Hawkins, Stan. Settling the Pop Score: Pop texts and identity politics. Burlington: Ashgate, 2002.
Horner, Bruce and Thomas Swiss. Key Terms in Popular Music and Culture. Blackwell Publishers, Malden, Massachusetts, 1999.
Negus, Keith. Popular Music in Theory: An Introduction. Hanover and London: Wesleyan University Press, 1996.
Middleton, Richard. Studying Popular Music. Buckingham: Open University Press, 1990.
Middleton, Richard. In Search of the Popular Music Text. – Бълг. музикознание 1/2007,  3-19.
Tagg, Philip. High and Low, Cool and Uncool: aesthetic and historical falsifications about music in Europe. – Бълг. музикознание 2/2001, 9-18.
Tagg, Philip. Analysing Popular Music: Theory, Method and Practice. – Popular Music 2, Cambridge University Press, 1982, p. 37-65
Tagg, Philip. Introductory Notes to the Semiotics of Music. – Version 3, Liverpool/Brisbane, 1999 [tagg.org/xpdfs/semiotug.pdf]